|
Едно ми е слънчице пекнало днес, такова топличко, приятно, с две думи мирише си на пролет вече...
А дойде ли пролет дори най мрачният и сериозен творец бива обхванат от сантиментални настроения и не рядко започва да реди рими в идилично наивистичен стил. Пролетната поезия се носи леко, благо и игриво като пролетен ветрец, който закачливо размята насам натам късите поли. Типичното пролетно стихотворение би трябвало да звучи горе долу така:
Славейчета ми запели
Птички южни долетели
Щурче прави цигу мигу
Цигане доволно мига
Всички хубави женички
Слагат късите полички
Да им гледаме краката
Да си сгряваме душата
Слънчо весело се смее
Вятърът в листата пее
Всичко живо вън излиза
По гащета, спортна риза
Вред момичета, момчета
се натискат по кюшета.....
и т.н.
Невероятно е наистина какво вдъхновение може да даде този прелестен сезон, характерен единствено за умерения климат. Целият се изпълвам със съжаление при мисълта за онези бедни хорица, които нямат пролет. Какво би могъл да напише един поет от тропиците? Вероятно нещо от типа на:
Пак вали вали вали
Всеки ден е тъй, дали
няма да преустанови?
Надали, уви, уви....
А какво да говорим за страните, които само една река си имат, дето все нея възпявят? Тяхното вдъхновение вероятно би се разляло в следните рими:
О, Нил, прекрасен Нил
От мечта съм се опил
В теб да бъда крокодил!
Пирамиди, пирамиди
Майка ви да се не види!!
Или пък някой индус, сплел крака в лотусова поза, който нахвърля крилати слова на древния санскрит:
В божествената, свята Ганг
Ще плувам сам със акваланг
Полага ми се тъй по ранг!
В други земи пък еднообразният пейзаж убива в зародиш всеки опит за пролетна лирика:
Вчера вождът Мао Це Дън
Рече “бързо всички вън!”
И пак садим ориз, ориз
а тъй ни се ядеше грис...
Какво да говорим за разни островчета, пословични с вечните си мъгли, където на изтерзаният стихоплетец му остава само да възкликне
В мъглата нищо не се види
Ах, мамицата ви друиди!
Дори да няма мъгли, да не вали и пейзажът да не е еднообразен, пак се намират не един и не два фактора, възпрепятстващи плавното развитие на стиха:
Навсякъде край мен комари
Всеки хапе дето свари
(пляс!)
умрете долни твари!
Изхождайки от всички горни размисли, стигам до заключението, че пролетта е едно от най поетичните неща на света и ви призовавам – да възпеем този уникален сезон; нека да поканим пролетта тук в тази тема, с всички пролетни произведения (лирични и епични), за които се сетите!
Вярвам във Вас и в подбора Ви, и така.........
да преизпълним следващата духовна петилетка за три години!
|
мммирише ми на пролет!
