a понеже си мисля за некуи нешта. кът например:

- за радиостанциите, дет не пускат парчета на пеещи на английски български групи.

- за слави и национал-популизЪма.

- за тва, че изведнъж некъкси народъ съ фтуна много да си пада по фолклор, ама не тошну, штоту по концертите на 'ансамбъл пирин' едва ли има толкуз народ, колкото по тия на същия тоя слави, бедна ми йовано.

- за невежеството и непрофесионализЪма; и по тоя повод,

- за онези от журналистите, които първо пишат, после мислят. пишат да се чете и плюят. защо ли. свобода на словото било. или нешто кът тва тукъ, дет гу гледам по сишките форуми. което за мен значи, че народъ получава журналистиката, която заслужава.

- за тва, че македонскиот язик бил боларски според некуи. и тъкаа држава немало. цъ.

- за сребреница в тая връзка

- за тва, че сишки сме ожасну кумпетентни и моем съ исказвами дет не ний рабутъ. и даржим да гу праим колкут съ можи по-нагло и видимо.

- че тиа рабути моъ и да ги игнорирам, ма не ща.

и така нататък.