|
Но Алиса не беше малоумна,
единствения й кусур беше,че забравя много лесно,
дори жестоките обиди.Това за нея се беше превърнало в защитен
механизъм,
беше начин за оцеляване,защото съвместният живот със Заекът -Хищник
никак не беше лесен и всеки друг на нейно място не би се забавлявал.
Тя се беше превърнала в своего рода мазохистка,защото очевидно
словестното
общуване с татенцето й доставяше удоволствие.Но като се замислиш и то
беше
обяснимо,понеже Алиса подсъзнателно се залъгваше,че се учи на туй-онуй.
Разбира се Заекът хищник придаваше съвсем друг отенък на проявите
й.Виждаше
в нея единствено потенциална жена,която му се струваше настояща,понежа
имаше
лошата способност да вижда напред в бъдещето и тъй като беше
хомосексуален
можеше да изпитва към нея и плътта й единствено погнуса.Знаеше за
Плъхотрон,
но не беше убеден,защото не бе сигурен дали моментът беше настъпил или
все
още е бъдещ,този двойнствен живот,този преход ,това лутане между две
времеви
измерения го съсипваше психически.
А Алиса,както вече споменахме,никак не бе глупава и криеше Плъхотрон с
огромно
усърдие,чувствата й и всичко свързано с него придаваха форма,плътност
на
времето,осмислха делника й и я придържаха към само една реалност,която
тя бе
опознала с подробности,но все още не желаеше да напусне,не само защото
бе
свикнала с нея и й се струваше,че й харесва,но и защото имаше известни
съмнения
дали наистина е усвоила всичко.В този смисъл можеше да се каже,че
вегетира,
но нека не я виним за това,тя бе само на 3 години и вече бабичка,защото
не пожела
да порасне,нито да си смени кожата,по този начин привидно неподвижна я
сполетяваха
глобалните събития и имаше възможност да наблюдава върху себе си
вселенските
закони.
И докато Заекът се занимаваше с бъдещият й образ,тя чудесно се
забавляваше
с Плъхотрон.Въргаляха се по оранжевата трева,разчесваха до кръв пъпките
си,
следствие от охапванията на живеещите в нея паранормални бълхи.Скубеха
си
отделни косми и се радваха,когато някой от тях излезеше заедно със своя
фуликул.
От време на време дори се целуваха,но то не беше интерестно,поради
физическото
несъответствие на устните им кухини,защото не бяха от един и същи
психофизичен
вид.И макар,че им беше почти невъзможно да общуват физически,напук на
законите
на измерението,бяха безкрайно интимни заради взаимното им ментално
проникване.
Сляха се от пръв поглед и така и не можаха да се разделят повече
никога.
Понякога Плъхотрон подканваше Алиса:
-Хайде да вземем и двамата да си сменим формата,да си наемем ново тяло
и да заживеем заедно в него,ще ни бъде по-удобно,вместо непрекъснато
да се крия от Татемцето,а?!
-Ти си луд!-бяха резонните думи на Алиса-И освен това си невероятен
егоист,а
още и неразумен и лекомислен...Как може да ти хрумне подобна мисъл?!
Първо-не искам да изоставя завинаги Зайо,той ме обича,а и аз му дължа
много.
Второ не съм убедена,че искам да живея в едно тяло с теб.Трето-ако
заживеем
заедно,ще си омръзнем и ще започнем да търсим разнообразие в други
форми
и по този начин ще си изневерим един на друг...
Но единствената истинска причина беше,че Алиса искаше да научи урока
си,
чакаше да го научи вече цяла вечност и беше готова да чака още толкова,
стига да има някаква гаранция,че го е научила както трябва и без да
може
някога да го забрави.
М
и
н
а
в
а
щ
|
АЛ!СА