Винаги ми е харесвало да слушам МИСЪЛТА - моята или онази, която никога не може да бъде моя. Но и която е нечия друга.
Харесва ми, защото винаги има какво да каже - не само на себе си, но и на околните. Винаги може да продължи ЧУЖДАТА мисъл и да я направи своя, да редактира изреченията така, както тя би ги напуисала или да ги довърши така, както тя би ги довършила.
Харесва ми да я слушам и да й чета от моите собствени мисли, защото една мисъл никога не е САМА и никога не спира да е МИСЪЛ.

Благодаря ти, че ми позволи да послушам, да почета от ТВОЯТА.
А егоистичното ми желание да поискам да го сториш отново за мен би ме накарало да я помоля и ОЩЕ, и ОЩЕ, и ВИНАГИ да го прави... За мен...
Бих ли могла да го поискам това от нея, от теб?

Академия