всъщност... нека мислят каквото и както го искат, хората.
ама за шпионката пак! уф е виновна.
една сутрин направо ме разби, с ето този текст:

"В нощта, естествено, съществуват седемте чудеса на света и величието, и трагизма, и очарованието.
В нея горите се натъкват объркани на легендарни създания, спотаени в гъсталака.

Има те теб.

В нощта съществува стъпката на разхождащия се и тази на убиеца, и тази на градски полицай, и светлината на уличния фенер, и тази на фенера на вехтошаря.

Има те теб.

В нощта минават влаковете и корабите, и миражът на страните, в които е ден. Последните дихания на здрача и първите стъпки на зората.

Има те теб.

Една мелодия на пиано, откъслечен глас.
Една врата хлопа. Един стенен часовник.
И не само съществата и вещите, и материалните шумове.
И още, моето аз, което ме следва или непрекъснато ме задминава.

Има те теб, пренесена в жертва, теб, която очаквам.

Понякога странни лица се раждат в мига на съня и изчезват.
Когато затварям очи, фосфоресциращи цветчета се появяват и повяхват, и разцъфват отново като пищни фойерверки.
Непознати земи, които прекосявам в компанията на жалки същества.

Има те теб, без съмнение, о, красива и дискретна шпионке.

И осезаемата дума на пространството.
И уханията на небето, и на звездите, и песента на петела отпреди 2 000 години, и викът на пауна в пламналите паркове, и целувките.
Ръце, които се притискат зловещо в една мъртвешки бледа светлина и оси на колела, които скърцат по стъписани пътища.

Има те теб, без съмнение, която не познавам, напротив, която познавам.
Ти, която присъстваш в моите сънища, упорито не се оставяш да те опозная, преди да се появиш в тях.
Ти, която оставаш неуловима в реалността и в съня.
Ти, която ми принадлежиш, според моят воля да те притежавам илюзорно, ти, която не приближаваш лицето си до моето, а само до моите затворени очи, както в съня, така и в реалността.
Ти, въпреки красивите, празни думи, където вълната умира върху плажовете, където враната лети из разрушени фабрики, където дървото гние, пукащо под оловното слънце.
Ти, която си същината на моите сънища и която разтърсваш моя дух, пълен с метаморфози, в мен остава твоята ръкавица, докато целувам ръката ти.

В нощна съществуват звездите, и мрачното вълнение на морето, реки, гори, градове, треви, белите дробове на милиони и милиони същества.
В нощта съществуват чудесата на света.
В нощта няма ангели-хранители, но го има сънят.
В нощта те има теб.
В деня също. "


Робер Деснос


--------------------------------------------------------------------------------


е, кажи, сега, не е ли : )