Големи работи

Обикновено, когато почвам да се къпя,
ти се шмугваш при мене в банята, сега ти се налагало,
не си виновна, и ето те седиш на обръча.
Благоприлично изчаквам (евентуално дискретно
се плицикам) края на процеса,
незабележимо понякога във въздуха подушвам,
ти миеш си ръцете, после излизаш, набързо всичко,
за да не ме смущаваш дълго време
(което вътре е , то вътре си е, таквиз са вече баните).
Отначало вътрешно се позахилвах, я, каква ми
искреност тук между нас вирее,
нещо прекрасно, такъв съм си, пред мене може да вършиш
и това, нищо човешко не ми е чуждо,
но последния път посрещнах със ”сега ли точно пак” подканящата ме
молба да поизбързам, която изложи със свеснителна усмивка.
”Защо сереш тогава само , когато аз се къпя?” - извиках
най-накрая, дотам се стигна,
но не си мисли, че сърдя се, когато начумерено излагам всичко туй,
всъщност само си се ядосвах, защо не е отделна
тоалетната (нещастен свят),
вече дори това не ме вълнува.
Радвам се на всичко туй - нали ми вярваш?
Вече дори и не поглеждам как ръка протягаш за хартия,
как отзад бърникаш, суетиш се известно време,
извръщам поглед, зяпам плочките (и не защото ти не ме интересуваш),
вече не те разпитвам, X. целувал ли те е или само дето
не искаш да го си признаеш,
не разбунвам тайните ти, ако ги има, и отдалеч поглеждайки те
възхищавам ти се в една по-чиста форма,
ти станала си по човек, и по-далечна, по жена в очите ми, разбира се не
само зарад тоалетната,
и някак си тогава пред мене и смисълът му замъждуква,
каквото и да стане, каквото и да е било,
и даже ако някога от всичко оттегчени, аз теб, ти мен, със всеки срещнат,
дори и тогава значи, вече има някакво безвремие помежду нас,
и аз днес вече като поет маниакален от всичко,
от всичко твое отново и отново правя стих.

Томаш Йонаш
------------------------------------------------------------------------------------------------------

направо ще... стрелям, ако ..... гррррррр
нямало било любовна поезия, амаха!