жъ звиняати, госпужа, за язикот ми, мъ ф некуй утношения либовнътъ лирикъ сий чистъ чикия.

нъпример:

о, как тъ любя и как страдъм пу теп,
пъ ти как ни мъ разбиргаш пуйтичнътъ душа.
и си бършем нусот ут ръкавот,
штот кът ридая, ми текът суполити, ъхъ,
ъх, пърдон, таквоз.

(немъ рима, штоту съвременнътъ либовнъ лирикЪ пуневгъш съ явява една такваз обезримена, горкатъ)

и пунежи сигур няя ми разбирети тънката мисъл, шсъ пуясня, кът пишъ, че твай кът унува понежи тоезд, аку чикията идва да сфали сексуалнуту напрежение при липсъ на убект, либовнътъ лирикъ идва да сфали душевноту напрежение при липца на съштиот. тоезд, се в гъз (опс, тюю, да съ таквоз ф мръсните пръсти), да де, се съштото.

айре. любете се почесту, детсъвика.