|
|
| Тема |
 снощи |
|
| Автор |
дpиплa (таласъмче) |
|
| Публикувано | 09.10.03 13:54 |
|
|
|
исках да вляза тук, да напиша нещо, което да ви разтърси. да ви накара да се замислите, да не можете да заспите или пък напротив - да си легнете усмихнати.
само че...нямам дар слово. а състоянието ми в момента...крещи ми се. не намирам дори в книгите, които са целия ми живот в момента, нужното успокоение.
слушах Killing me softly - предпочитам варианта на Фюджийс. и си спомних, че преди 7 години един човек посегна към душата ми. За да я стъпче. И я стъпка. Нужни ми бяха пет години, за да се отърся. Но имам чувството, че ще нося дамгата доживот.
И днес ми хрумна, че досега май никой друг не го е правил...съзнателно.
Помните ли Рибарят и неговата душа?...
Душата е единственото ценно нещо у мен.
Помислете си, кога за последен път някой е опитал да докосне вашата душа. И ...какво направихте вие - избягахте ли, присмяхте ли се, излъгахте ли или повярвахте. Или го оценихте...
А струваше ли си?
Погледнете край себе си, има ли такъв човек около вас в момента - родител, дете, любим, непознат, приятел?
Помислете си и дано заспите спокойно довечера.
Вместо приказка за лека нощ ето ви стихче на Йетс:
Аз съм беден и нямам нищо освен мечти.
Пръснах своите мечти в краката ти.
Стъпвай леко, ти стъпваш на мечтите ми.
Не се питайте коя съм, какво ми е...Но ако за миг съм ви накарала да се замислите...бих била благодарна.
i'll soon be gone now
forever not yours
| |
| |
| 
|
|
