|
Понеже стана дума за автобиографии и мотивационни писма, моля разгледайте приложеният по-долу вариант : 
Уважаеми господа,
навярно също като мен се чудите защо искам да стана Доктор по теоретична физика и по какви точно причини държа това да се случи в Пинстънския Университет. За разлика от мен обаче, по всяка вероятност вие си представяте, че ме привличат световната репутация на вашата школа, възможността да общувам с няколко Нобелови лауреати, високото ниво на другите аспиранти във вашия факултет и разбира се - повече от сигурните излгеди за блестяща научна кариера в бъдеще. Бих желал да ви уверя, че в това няма нищо вярно.
Кратката ми обиколка из най-престижните учебни заведения в Съединените щати и Европа ме убеди, че в тях се събират повече посредствени работохолици, отколкото където и да е другаде. Сами разбирате колко потискащо еднообразна може да бъде такава среда за енергичен младеж като мен. Отделно, за досегашните си четири години университетско образование се запознах с десетина нобелисти и всеки от тях страдаше от някакво сериозно психическо разтройство. Вярно е, че лудите са донякъде интересни, но съм наясно, че ежедневното общуване с тях може да се окаже уморителна и дори тягостна рутина, така че за себе си нямам сериозна причина да търся подобно общуване. Да не говорим, че откакто влязох в Началното Училище за Талантливи Деца преди 16 години, няма учител, който да не ми е обещал блестящо бъдеще, но до ден-днешен това бъдеще така и не съм го видял, така че переспективата за кариера не може никак да ме съблазни.
Твърде е възможно академичната ми справка и други документи да ви заблудят, че в научните ми интереси има някаква последователност. Фактът, че взех и четирите курса по квантова механика в четири последователни семестъра мога да обясня с единствено с обстоятелството, че всички тези курсове бяха провеждани в любимата ми лекционна зала във физическия факултет, която има така прелестен изглед към реката, че човек може да прекара години зяпайки през прозореца. Без да обвинявам предподавателя си по въпросната дисциплина в некомпетентност, мисля че той приемаше прекалено насериозно откъслечните ми коментари във връзка с изучаваният материал и по неизвестни за мен механизми даже откриваше някаква (по думите му) елегантна закономерност в детайлите, които му посочвах. Пак ви казвам, Квантовата механика просто беше едно неизбежно допълнение към обаятелната гледка и ако в същата онази зала се провеждаше курс по кулинарно майсторство, не се съмнявайте, че щях да го запиша.
Не е изключено и някои от препоръчителите ми особено ръководителят на станалият неясно защо известен като "голям успех" научен проект по плазмена физика да ме описват като работлив и находчив млад изследовател.При всичкото ми уважение към тези хора и конкретно към Професор Харис, трябва да призная, ни най-малко не отговарям на въпросните характеристики. В редките случаи в които изобщо се включвах в някаква трудова дейност, това беше по-скоро за да оставя под съмнение нечия явно правилна идея, отколкото за да допринеса с нещо към общото дело. Именно затова намирам, че катедрата по физика нямаше истински добра мотивация да ме награди за най-добър студент по физика миналата година, при все че го направи с ентусиазъм.
Държа още от скромната трибуна на мотивационното си писмо да ви уверя, че не желая по никакъв начин да се обръзвам с каквато и да е преподавателска дейност по време на четирите си години в Принстън. Преподаването е занимание, за което нямам нито талант, нито желание, така че е повече от ясно, че един отказ от него би бил от полза на всички. В допълнение на това, искам да ви помоля ако ме приемете да ми опростите изискуемия минимум посещавани курсове през първата година. Не мога да ви гарантирам, че ще проявя интерес към достатъчен брой от материите, които преподавате.
Всъщност основната причина да кандидатствам във вашето училище е кафе-машината на третия етаж на помпозната ви сграда. Като хора пътували и чели, вероятно си давате сметка, че тя произвежда най-изумителното еспресо на целия Северно-американски континент и може да си съперничи само с няколко свои събратя в Южна Европа. Ежедневният ми допир с нея не само ще ми досатви неописуема радост, но ще е от полза за самата нея, тъй като смятам, че знам как да положа необходимите грижи за доброто й здраве. Сигурен съм, уважаеми господа, че ще ме подкрепите във виждането ми, че добре-функциониращата кафе-машина е може би единствената абсолютно задължителна съставка на един физически факултет. Нещо повече, мисля че това безспорно доказва, че моето присъствие в Принстън няма да бъде безпредметно и вярвам, че ще ви накара сериозно да разгледате моята кандидатура. Не е изключено покрай еспресото и да се позанимая с квантова теория, но това едва ли е толкова важно.
С уважение и най-добри пожелания,
xxxxxxxxxxxxxxxxxxx
|
Мотивационно писмо
