Това защото не си се опитала да се позамислиш върху клишетата, които са се врастнали в мисленето ти още от детство.

Как можеш да окачесвяваш така автори, които явно не си чела?!? Страх у Августин? Та аз за по-възторжен, по-открит и по-радостно превъзнесен автор трудно мога да се сетя...

Или пък Св. Василий Велики може би имаш предвид? Къде виждаш страх у него? Аз виждам само благолепие и спокойствие.

Колкото до апостол Павел, къде виждаш страх в следното?

"Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед що звънти или кимвал що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, щото планини да преместям - щом любов нямам, нищо не съм.

И да раздам целия си имот, да предам тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо не ме ползва.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее,
не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако се езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат..."

Апостол Павел
(Първо послание до Коринтяни, гл.13)

И според теб горното е писано от един страхлив и злощастен човек, загрижен егоистично за самия себе си и собственото си спасение?!? Или аз не разбирам нищо, или ти говориш на изуст, което не ти прави чест.

Колкото до Киркегор, публикувах го, защото го е казал по-хубаво, отколото аз бих могъл да го кажа.

Бих ти казал: не се доверявай на клишета, а сама чети. Четенето ще ти дари и свободата.