В един такъв страх схванат правилно има една най-висша смелост. Та като стана дума за Киркегор, нека да чуем самия него:

"Човешки погледнато, смъртта е сетното от всичко, и човешки погледнато, надежда има само докле има живот. Но разбрано по християнски, смъртта не е сетното на всичко, също и смъртта е само една малка случка низ онова, в което е Всичко, низ един вечен Живот. Разбрано по християнски, в смъртта има безкрайно по-голяма надежда, отколкото (погледнато чисто човешки) има не просто в живота, ами в живота в неговото най-пълно здраве и сила.

Значи, разбрано християнски, дори смъртта не е болка за умиране, а камо ли всичко онова, което се зове страдание, неволя, болест, нищета, утеснение, мъки, душевни терзания, грижи, ядове. И колкото и тем подобното да е тежко и мъчително, то все пак разбрано по християнски не е болка за умиране.

Ето колко възвишено християнството е учило християните да мислят за всичко земно и мирско, включително и за смъртта. ... Това, което природният човек брои за потрисащо, за християнина е като че закачка. Такова е отношението между природния човек и християнина, то е досущ като отношението между дете и мъж. Това, което потриса детето, за мъжа като да е нищо. Детето не знае какво е истински страшното, мъжът го знае и то го потриса. Незавършеното при детето е отпървом това, че то не разпознава истински страшното, а оттам вече и другото, което се съдържа пак там, че детето се потриса от това, което не е страшно. Така и с природния чевек, той е в неведение за това, което е во истина страшното, но все таки това не му пречи да се потриса, но той се потриса от това, дето не е истински страшното. Същото е отношението на езичника къмто Бога: той не познава истинския Бог, но не стига това, ами почита Бога като идола.

Само християнинът знае какво се разбира по болка за умиране. Като християнин той е придобил такава сърцатост, непозната за природния човек - добил е тази сърцатост, като е научил що е страх пред по-страшното и от най-страшното. Човек така се учи на сърцатост - когато познае страх пред по-голямата опасност, той с леко сърце минава през по-малката. Когато има истински голям страх пред една само опасност, то всички други сякаш не съществуват за него. А страшното, що християнинът е познал, е "болката за умиране"."

Киркегор, "Болка за умиране"

Коя е тази болка, всеки може да разбере като си намери книгата.