Вечните уроци на литературата

Литературата може да се персонализира - представи си една чудесна млада девойка с перли в косите. Когато обаче я вкарат в класната стая, тя се превръща в мумия на самата себе си - изсъхва, повяхва, почернява... Уроците й са вечни в лошия смисъл - вечни са колкото са вечни и музейните експонати - никому не говорят нищо, обаче е важно да са там, в музея...

Когато литературата обаче излезе вън от класната стая, тя се преобразява - присядя тихо зад рамото на някое четящо момченце или момиченце, и те взаимно започват да си обменят живот, смисъл, цялост... Временните чувства на детето придобиват плътта на вечния кръговрат от радост и болка, а самата литература придобива контурите на наличния свят, и перлите в косите й започват да блестят с истинска, а не отразена светлина...