всъщност, много по-простичко е.
или поне така твърди социалната психология.
даже термин си измислили: "bystander apathy" ("апатия на случайния свидетел"), но после го променили, щото се оказало, че не е съвсем така.

разказвам.

Роузентал (1964) година изследва следния случай: жена бива намушкана пред дома си, прибирайки се от работа късно вечерта. съседите се събуждат от виковете й (38 на брой, според полицейския доклад) и палят лампи. част от тях се показват на прозорците. това кара нападателя за момент да се разколебае. но след като част от прозорците угасват отново (тя продължава да вика) и НИКОЙ не излиза, той все пак я убива.

според социалната психология обаче тук не става дума за апатия или безразличие (впоследствие повечето от съседите не могат да спят), а за т. нар. "diffusion of responsibility", или "размиване на отговорността". тоест, с нарастването на броя на свидетелите /"bystanders"/, личната отговорност се размива (щото става колективна) и следователно вероятността жертвата да получи помощ намалява.

има няколко подобни изследвания (Дарли, Латан, 1968, Бърн и Кели 1981, и по-късни такива). това горе е по-драматичният случай, но всъщност става дума за едно и също. с няколко обяснения.

1. в ситуации, когато някой се нуждае от помощ на обществено място, останалите са изправени пред дилема: дискомфорта на това да гледаш, че някой страда, или дискомфорта на това да интерпретираш ситуацията неправилно ("може падналият да е просто да е пиян", примерно) и да изглеждаш нелепо в очите на останалите. типичното поведение е изчакване на някой друг да реагира. ако това стане, и останалите се задействат.

тоест, според това обяснение, не става дума за "апатия на случайния свидетел", а за емоционално объркване.

2. друго обяснение: в подобна ситуация свидетелят е поставен пред поредица от решения, които трябва да вземе. от тях зависи дали ще окаже помощ, или не:
а. дали да забележи какво става
б. как да го интерпретира
в. дали да поеме отговорност
г. дали може да реши какво да направи
д. дали да го направи.

отговор "не" където и да било по веригата означава, че жертвата няма да получи помощ.

повтарям се, но: колкото по-малко са хората (1, 2ма, 3ма), толкова по-голяма е вероятността да помогнат.

оказва се, че някои вещества ("conflict/inhibition-reducers" като алкохол, меки наркотици) правят хората по-малко податливи на "social shame" или "срам от другите" и следователно, по-готови да подадат ръка.

спирам.

p.s. следващият път си купи два-три геврека от бабата. а на тъпата патица кажи, че е такава.