Че тук настъпи проблема ми с четенето на Ошо баш по мазола,само дет аз там ползвам не маркер а ножица.
Иначе там по-нагоре едни мнения дет не било лошо да се дращи-да принципно книгата си е предмет,нЕма спор-вари го печи го предмет,и на така да го обърнеш и на онака-предмет,можеш даже да го дадеш на мангалите да го занесат в едни фургони дет събират хартия,само че мангалите няма да го искат щот книгите са евтини,а кашоните скъпи така че те обичат кашони.Обичат да ги разкарват насам натам в стари детски колички,от които бебетата отдавна са изхвърчали,както са изхвърчали и от къщи и в момента дават газ през тунела под НДК,а други бивши бебета се подават до кръста от прозореца на колата и крещят нещо неразбираемо-сигурно викат УВОЛНЕНИЕЕ,само че как така уволнение след като са жени.Сигурно са от израелската армия-те там не страдат от предубеждения и прибират всички,а може да не страдат и от полов диморфизъм откъде да ги знам.Те в Израел търгуват с диаманти и мразят араби,щот арабите ги мразят,а арабите ги мразят щот евреите ги мразят и така.Сами виждате колко е просто.
Аз книги на арабски не разбирам,нито пък на еврейски-те пишат ей оттук натам а не като нас от тук натам.Схващате разликата нали,как няма да я схванете като сте Ентелегентни-има си хас,те хората в Китай САРС схващат та тук един смисъл ли няма да схванем,само дето причината китайците още да си седят на малките жълти задници и да не вземат и най-накрая да се РАЗКАРАТ от Тибет не е ясна никому,там няма нищо освен манастири и книги и даже някой като умре няма как да го погребат щот дървото е скъпо,а там нали не можеш зарови баба си в земята щот сичко е камък и лед и всички се надяват бабата да устиска поне и тая зима,пък догодина ако женския як се оячи и телето е женско,може да мре спокойно-той Падмасамбхава така или иначе си е там и за никъде не се е разбързал,нали така.Което пък ни връща пак на темата за книгите щот там книгите са нещо свещено сигурно щот нямат мангали които да им продават хартия за 7 стотинки на килограм,така че да пишат повече неща,да имакнижна индустрия и всички да четат последния шедевр на Мери Хигинс Кларк,да пият кола и да пошляпват дебелите си тибетски жени пред телевизора,докато гледат финала на Супербоул.И така някъде книгите са свещени другаде не са,ние живеем другаде така че няма никакъв проблем в дращенето,а пък ако след това книгата ще се чете от друг няма нищо лошо ако на страницата на моято пише Посвещавам на...жена си Минка примерно,да оставите нещо за спомен примерно Яж ми хуя тъпо парче такова,или Само Левски или каквото и друго ви хрумне.Това безспорно ще въведе по-добре следващия читател в атмосферата(на турски-в амбианса) отколкото биха го въвели отред церемониалмайстори в ливреи и с хермелинови памперси на задниците.И така.