|
|
| Тема |
 А ето какво наричам аз поезия: |
|
| Автор |
Seemore Glass (connoisseur) |
|
| Публикувано | 22.05.03 14:52 |
|
|
|
ПОВИК НА ВЯТЪРА
„Дните и месеците са непрестанни страници, годините, които се редуват са като пътници. Този, който прекарва целия си живот в лодка, който държи юздата на коня чак до старостта, ден след ден пътува и превръща пътя в свой дом... Самият аз, не помня от коя година, облачна дрипа, подчинила се на поканата на вятъра, не съм преставал да храня страннически мисли..."
Башо
В старата ми къща
която напуснах
черешите цъфтят.
***
.Огромна светулка :
Оттук, оттам, оттук, оттам, оттук....
Отминава.
***
.Точно в краката ми -
и кога се оказа там
охлюве?
***
. Мърморещата ми съпруга -
Ако можеше да е със мен!
Таз луна в нощта....
***
. Прекрасно е да се види
през дупката в хартиения прозорец
Вселената.
***
Пада внезапен дъжд
а гол аз яздя
на гол кон.
Исса
Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни - все пак…
Или безспорно най-доброто:
Есента на живота ми.
Все си е тази луна
и все пак..
| |
| |
| 
|
|
