Светльо Витков, "Благо-дарение".


Седяха те с лице към телевизора
И чоплеха отверстията разни
Претъпкани от евтини капризи
С разплетени черва от гозби мазни

Екрана осветяваше лицата им
Застинали в повърхността му гладка
С изцъклени очи - доотразяващи
Събития отминали отдавна

Тогава се обърна чаша с вино
И течността потичаше червена
Но никой не погледна, бе невинен
С невинността присъща на кретена

Погубени от силата на навика
Обречени да бъдат вечни зрители
Едно ниво - пропадане, излитане
Обърнали въпросите на питане

Заспиват те, натъпкани със глупости
Сънувайки видяните проблеми
Доволни че се случват все на другите
С надежда, че смъртта не ще ги вземе

Превърнати в безсилни богове
Или в особен вид животни стайни
Изгонени от всички светове
Намерили убежища потайни

("Унес", стр. 99)

***

Вярваш ли във нещо друго,
Или просто се държиш,
За крило на пеперуда
И... безсмислено кръжиш

Как е горе? Тук е долу
И с ръце не се лети
Можеш да му се помолиш
Помоли му се и ти!

Изморени от изстискване
И загубили стремеж
Ще живеем до поискване,
За да сме красива леш

А защо говоря - ние,
Сякаш съм от царски род,
А не съм и ми се пие
Кофти е, но ми е гот

Всичко взе да се повтаря
Няма тръпка, няма смях
Бях на гости при гробаря
И сега съм - просто БЯХ.

(стр. 77)

***


Отвреме навреме
вървиме към ада
Отвреме навреме
ни става и спада
Отвреме навреме
е адски досадно
Отвреме навреме
е доста забавно
Отвреме навреме
е лесно и трудно
Отвреме навреме
е бързо и мудно
Отвреме навреме
е шумно и потно
Отвреме навреме
е много самотно
Отвреме навреме
сме крехки и меки
Отвреме навреме
намразваме всеки
Отвреме навреме
аха да умреме
Отвреме навреме
разхвърляме семе
Отвреме навреме
дори не ни дреме
Отвреме навреме
ту тръгнем, ту спреме
Отвреме навреме
се молим на Бога
Отвреме навреме
сме пълна подлога
Отвреме навреме
държим се прилично
Отвреме навреме
е просто различно
Отвреме навреме
изпадаме в мисли
Отвреме навреме,
но никога чисти...