Ей тва е истината:
"В Збручко местните селяни ми разказаха история, която вероятно се е случила много отдавна... Става дума за необичайната среща на граф Збишевски с някаква кошута, която се оказало обаче, че съвсем не е кошута, а нещо неопределимо, дори страшно...
В един зимен ден графът излязъл на лов заедно със своите верни кучета и любимия си адютант (забравих да отбележа, че пан Збишевски се водил на служба в кралската армия), като носил красив, обкован със сребро лък, завещан от покойния му баща. В този ден графът нямал сполука и почти нищо не уловил. Когато слънцето започнало да се оттегля в своите нощни покои, мъжете поели обратно към дома. Пътеката минавала край замръзнала река, чиито брегове били покрити с ниски шубрци. Изведнъж от един такъв храст изскочила миниатюрна кошута - голяма колкото заек . В сумрака тя приличала на пеперуда с глава на кон... само набитото око на графа можело да различи силуета на необикновената кошута и поради тази причина (а вероятно и поради накърненото мъжко достойинство) пан Збишевски смело опънал лъка и пронизал животното... Но неочаквано се оказало, че поваленото същество е малък бял облак, от който се подавали дълги руси коси.. Когато графът се приближил на две-три крачки от своя улов, лъкът му се подпалил и изгорял, а дясната ръка съвсем не на място взела, че се отделила от тялото и изчезнала безследно. Така пан Збишевски станал еднорък, като междувременно облачето приело формата на гларус и отлетяло ..."


Уууууууууууууухххххххххаааааааааааааааа!!
Е как да го не ръкостиснеш такъв човек.