|
Тялото й се разкъсваше от болка - Тя раждаше. Раждаше насред селския мегдан, а женорята се бяха струпали наоколо й като черни врани, грачеха и Я кълняха... Кълняха Я и се кръстеха...
Тя беше като онази страшна чума, която беше покосила сума ти народ преди десет лета. Чумата бе минала и заминала, но Тя остана жива. Тогава беше малка, беше още босоного и сополиво момиче и на никой и през ум не му минаваше какво чудо щеше да излезе от нея.
И когато се замоми, Тя стана по-страшна и от чумата - всички мъжки сърца се поболяха по хубостта й, всички мъже забравиха жените си, жените спряха да раждат деца и се захванаха с магии, та да видят сметката на пустата уруспия, дето им беше отнела мъжете. Но и най-силните магии се изпаряваха като вода, сипана на нагорещена тенекия, когато я застигаха. Хубостта и страстта й бяха по-силни и от клетва, и от магия...
Младите момци Я причакваха на извора, напиваха й менците, Тя се смееше, хвърляше кобилицата на тревата и хукваше из гората. Мамеше ги да Я последват. И те тръгваха след Нея, омагьосани от дивните й прелести... Само лесът и горските същества знаеха какво правеше Тя на момците и защо те губеха ума и дума по Нея.
После, по вечерно време, тя обличаше най-гиздавата си премяна и тръгваше из селото, уж да дири нещо си - я някоя билка за гозбите си, я бог знае какво. И намираше, каквото си търсеше - из тъмните сокаци я подхващаше някой мъж и само душите на мъртвите, дето бродят из мрака, знаеха какво правеше Тя на мъжете и защо мъжете забравяха и дом и жена, и всичко...
И тъй - допреди девет лунни месеца, когато женорята от селото решиха да й видят сметката, щото недолюбената жена е жив звяр, готов да разкъса съперницата.
Една нощ, преди девет лунни месеца, точно когато мъжете и децата вече бяха приспани с отвари за сън, те излязоха от къщята си и разчорлени и злобни тръгнаха към гората.
Тая нощ беше специална, беше единствена в годината - в тая нощ злите духове разкъсваха веригите си и се юрваха като бесове в тъмното, та да намерят оная поляна, на която се въди бучиниш и магарешки трън, и омайно биле и черна трева, та да почнат да безчинстват и мърсуват. Старите жени знаеха коя е точно тази нощ и тая поляна и знаеха още, че бесовете ще им помогнат в злото начинание. Луната се бе ококорила като жабешко око от небето и чакаше да види какво ще стане.
Старите предвождаха по-младите и най-сетне се добраха до поляната. А там беше страшна гледка - рогати чудовища гонеха като пощурели двуглави змеици, около тях се виеха зловония и свистяха мечовидни опашки, ужасни сатири наваляха люспести и двуусти пъклени изчадия и виеха към жабешкото око, дето осветяваше оргията. А когато видяха чорлавите женоря, всички забравиха какво вършат и се юрнаха към тях. Женорята се изблещиха, запищяха, някои побягнаха, но никоя не можа да отиде твърде далеч. И тогава започна страшното, а жабешкото око лъстиво блестеше и злорадстваше...
И когато страстите се наситиха до премала, жените помолиха злите духове да им помогнат в намисленото. И щом изчадията разбраха, че има жена, необладана от тях, зацвилиха, засумтяха, зареваха, а въздухът се насити още повече със зловоние. И без да чакат и миг повече, всяко грабна по една жена и в огнена вихрушка потеглиха към къщата Й.
Пътьом те скроиха пъкления план - да се съберат в едно магическо тяло и туй тяло да е на млад момък и така да Я прелъстят.
Когато стигнаха в селото, те спуснаха жените на земята и всяка доволна си отиде в къщата. Изчадията тогава се накамариха едно връз друго, появи се силен вятър, жабешкото око заблестя като златна пендара и освети дяволския куп.
Отведнъж нещо в купа изпищя и миг след това на мястото му се възправи млад, здрав левент. Той буйно тръсна къдриците си и се отправи към дома Й.
Тя още беше будна, седеше до огъня само по риза и вареше билкова отвара.
Изведнъж дочу шум откъм вратнята - изправи се, гърдите Й опънаха плата на ризата отпред, а задницата Й потръпна като на млада кобила. Ноздрите Й се разшириха - Тя усети миризмата на мъж.
Без да се колебае, Тя тръгна да го посрещне - ей така, само по риза...
До сутринта женорята чуваха страшен тътен и вой, сякаш идващ от преизподнята. Всички се кръстеха със свещения знак и се молеха да не им се сринат къщята...
А след девет лунни месеца, коремът Й рязко се изду от само себе си, обхванаха Я страшни болки и Тя рухна на пода. Една от жените Я чу да вие, отиде до къщата Й и като Я видя такава, извлече Я до селския мегдан и тръгна да събира женорята. Най-старата от тях, дето бабуваше на всяко раждане, се приведе над Нея и вдигна фустите Й. Отпървом всички се втрещиха от величествената гледка, дето се изпъна пред очите им и сякаш за миг простиха на мъжете си лудостта им по Нея. Но след това злобата им се върна още по-силна отвсякога и те подхванаха да Я кълнат и да се кръстят...
Цял ден Тя се мъчи, разтворила крака широко и с вирнат към висинето пъп, но нищо още не се появяваше. И едва по залез слънце нещо черно почна да се излива от утробата Й, сякаш самодивска кръв шуртеше изотвътре. Туй черно нещо изтече едва когато луната се опули отгоре им като жабешко око.
И тогава от Нея изскочи най-грозния урод, червеноок, десетопръст, люспест, крилат, лепкав, смърдящ и виещ, рогат и с остри зъби, огромен и безсърдечен. Като го видя, Тя припадна и тъй и не разбра кога смъртта кацна на рамото й и отнесе душата Й далеч, далеч от селото.
Уродът подгони женорята из селските сокаци и докато не насити глада си и страстите си с тях, не се спря. Мъжете подплашени се бяха изпокрили из къщята и криеха с големите си шепи очите на децата. После уродът плесна с криле, люспите му блеснаха на лунната светлина и той политна нагоре, нанякъде.
Когато на другото утро мъжете се престрашиха да излязат от къщята, пред очите им лъснаха оглозганите кокали на жените им, а насред мегдана видяха разкрачена и мъртва най-личната, най-гиздавата. И който от тях дотогава не беше проронвал дори сълза, сега ревеше с пълна сила. До падането на нощта мъжете, заедно с децата напуснаха селото, щото един мъж без жена е като кораб без котва - не стои на едно място.
Днес, когато децата на свой ред са вече големи мъже и жени, все още пазят спомена от онези времена, а някои от тях дори биха се сетили къде е било прокълнатото село. Трудно ще им е да го намерят, защото къщите са станали на прах, а отгоре му растат бучиниш и черна трева.
Това, което тези деца не се сещат е, че уродът, който не успяха да видят в онази нощ, е още жив и дебне като призрак. И как не, когато самият той е призракът на пороците и злобата човешка...
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Okaян яcтpeб на 28.03.03 03:49.</EM></FONT></P>Редактирано от Okaян яcтpeб на 28.03.03 04:13.
|
Уродът
