Абсолютно - това е толкова невероятно стихотворение, само него да беше написал Толкин пак щеше да е велик. Велико е и това за пътя - особено са няколкото разновидности - weary вместо eager feet. Както и стихчето на Пипидн мисля, за пещерите, които днес отминаваме, но където утре ще върнем пак и ще ги открием (обаче сега нямам книгата пред себе си...пак съм ги раздала на приятели).

The road goes ever on and on
down for mthe door where it began
And I must follow if I can
pursuing it with weary feet
Until it joins some larger way
where many roads and errands meet.
And whither then? I CANNOT SAY.....
Sheer beauty, isnt't it?