Вече е тъмно и не мога да видя ясно планината срещу мен. Останал е само един заплашителен на вид силует, но аз съм сигурен че това е един добър великан. Странно, но писането започва да ми харесва и ме кара да се чувствам значително по-спокоен... това което търсим, не е това което намираме. Може би и аз съм намерил нещо, но ще го разбера след време, дотогава ми остават периодично връхлитащите ме душевни терзания, а сега, сега отивам в билкова и се надявам да намеря приятелите си там. Не искам да се прибера вкъщи и да остана пак сам с компютъра.
Намерих ги и чувствам че пак нещо недоизказано виси между нас. Подтискащо е, но затова пък повода за събирането е хубав... Това обаче не променя нещата, статуквото се запазва.

Днес думата ми за планината ще е униние. Самата дума предразполага към нещо тъжно и протяжно, усамотено и отчаяно. Дори планината се опитва да скрие лицето си в пухкави кълбета дим и да остане насаме замалко. Навън вятъра носи върху шибащи струи малки капчици дъжд, а градския транспорт е по-ужасен отвсякога. Винаги когато завали хората които дотогава не са го използвали тръгват да пътуват. Наблюдавах ги - мокри, някои още сънени, други тъжни и апатични, натъпкани в малката метална кутия. И аз съм един от тях, но освен да наблюдавам другите винаги заставам така че да съм близо до прозореца. Пейзажа, доста ърбън на моменти преминава пред очите ми абстрактно пречупен през малките капки по стъклото. Отивам пак на работа.

"Външните белези на приятелството са и самата същност на приятелството. Те са достатъчни да го създават." Интересно, до голяма степен съм склонен да се съглася с това, макар че ми се иска да открия в приятелството нещо по дълбоко от външно изражение. Духованата близост между два индивида несъмнено е по-важна от всеки външен белег на привличане. Ницше беше казал нещо по темата и което напълно отговаря на моята нагласа в момента. Цитирам по памет "преди да започнете да живеете с някого, задайте си въпроса дали ще намирате общи теми за разговор с него през следващите 30 години". Това е, мисля че формулирах (благодаря ти Е.) до голяма степен това което ме мъчи - имам неистово желание да общувам с някой...

:::the truth is out there:.:

Редактирано от chilko на 05.11.02 13:54.