Навярно е от точно заради есента, с депресивната и красота и оголващите се корони на дърветата, които скоро ще се превърнат в студени вени из които ще потече мразовитата кръв на зимата... в нашите също, като че ли... а приятелите... те са неугасващите огнища на лятото, които ще ни топлят, макар понякога и да ни изглеждат като мраморни камини в изоставена къща... но това е само защото ги гледаме през сивите очила на съзнанието си... зная го... или поне силно се надявам да знам.