|
|
| Тема |
 есенни мисли |
|
| Автор |
chilko (x-filez) |
|
| Публикувано | 04.11.02 14:35 |
|
|
|
Тази сутрин отново си спомних думите на Дони Дарко "Всеки умира в самота" (от едноименния филм), както е през последните няколко седмици. Със сигурност това е резултат от депресията която ме е налегнала и пак от нея е нежеланието ми да се виждам с никакви хора и в същото време неистовото желание за среща с някой. На път за работа минах отново през малката градинка опитваща се напразно да избегне хладната ръка на зимата - тревата е пожълтяла и изсъхнала, по високите стръкове унило висят паяжини покрити с блестящи капчици вода от утринната мъгла. В същата градинка има и една малка круша която от около седмица ме радва с топлите си есенни цветове на листата. Гледам планината през прозореца срещу мен - всеки път когато го направя тя е различна, точно като графиките които Хокусай е правил на Фиджи, липсва само пасторалния сюжет. Той е заменен от три умерено сиви блока и гъста плетеница от пътни артерии с безброй движещи се автомобили. Тъй като квартала е краен, броят на хората по улиците е ограничен до един-двама самотни минувачи бързащи нанякъде - най често това е някоя от двете автобусни спирки или пръснатите наоколо административни сгради. Слушах Браян Ино и неговата Music For Airports.
Небето днес е фантастично. Ноемврийско небе - прелюдия за оловно сивите зимни текстури и смъртната бледност. Планината е забулена в разпокъсани облаци приемащи най-различни форми, на моменти абстрактни, но странно познати и които обещават да се видим пак. може би когато завали първия сняг. Мисля че вече разбрах много за себе си, и самоунищожителните набези на които подлагам своя вътрешен мир могат да намалят интензитета си. Въпреки това присъщото ми спокойствие отказва да се завърне. За дума на деня избрах мистерия. Има нещо особено в начина по който облаците се докосват до върха на планината, образувайки гладък бяло-сив саван с проблясващи горни слоеве. В същото време по склона който е към мен се гонят слънчеви петна, разкривайки багрите на оцветените гори. над останалата част от тялото на планината виждам самостоятелни образувания подобни на изпарения, носейки ми асоциации с действащ вулкан. Природният хаос е прекрасен доколкото в него няма участие човешка ръка. Вече взех решение всеки ден (или тогава когато видя планината в по особена светлина) да определям дума която да стане водеща в моите разсъждения. Ще я разнищвам отвсякъде и ще се опитам да напиша всичко което идва в съзнанието ми с нейното споменаване. Засега това не ми се удава.
Чувствам че губя приятелите си един по един. Със сигурност е внушение, но все по-често се улавям че се опитвам да се затворя в собствен свят в който има вероятност да бъда щастлив (да, това не е сигурно), но който несъмнено няма да ми донесе нищо добро. Днес ще помоля всички хора с които ми е приятно да бъда по никакъв начин да не ме оставят да бъда сам със себе си. Предчувствам че въпреки отчаяното ми желание да не виждам никого, изолацията само ще усложни положението. От няколко дена се опитвам да внеса някакъв ред в мислите си, но не съм сигурен доколко се справям.
"непоносимата лекота на битието" - кундера (и в частност ницше) е адски прав. Опита ми да разбия човешкия живот на отделни дискретни структури май е на път да изпълни предназначението си - в живота на всеки може да се изолира такъв отрязък от време от който той може да се възстанови целия. Това е подобно на атомния строеж на веществото и въпреки че не мога да го докажа съм почти сигурен че го има. остава само да открия моята градивна единица. От известно време насам ми е много трудно с лекотата на живота. La dolce vita, доколкото го е имало се е превърнал в нещо като съществуване в работнически квартал на Манчестър през 50-те години.
"всеки сам търси щастието си" - това е... това е нещо което не мога да демитологизирам. Чувствам че е вярно в своята същност, но не мога да го приема. Склонен съм да му повярвам само в частта в която се отнася до любимият ми напоследък цитат "човек умира в самота". Ако приема че това е вярно, то тогава излиза че човек е щастлив само в смъртта, защото е сам.
:::the truth is out there:.:
| |
| |
| 
|
|
