Аз мисля,седал край жарта,
за минали неща,
за пеперуди и поля
в отколешни лета

за листа жълт,за скрежа бял
в септември отлетял
с мъгли сребристи и ветрец
косата ми развял.

Аз мисля,седнал край жарта,
за оня бъден час
когато дойде пролетта,
без да я видя аз.

Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен!
Та всяка пролет,всеки лес
различно е зелен.

Аз мисля,седнал край жарта,
за всеки стар познат,
за тез,които подир мен
ще видят този свят

и уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки,що се връщат пак,
за тих другарски глас.

Bcu4ko e Cyema