|
|
| Тема |
 . . . (като стъклена играчка) |
|
| Автор |
kaтo вpeмeтo (променлива) |
|
| Публикувано | 23.09.02 23:58 |
|
|
|
- Обажала си ми се?
- Да.
- Защо си казала само да ми предадат много поздрави?
- Нямаше какво друго да ти кажа.
- А защо тогава вобще си ми звъняла?
- За да напомня, че съществувам.
- Ти си луда.
- О, недей така. Ти си вторият човек за тази седмица, който ми го казва. Ще взема да реша, че може и да е вярно и тогава ще стане лошо.
- Защо?
- Какво "защо"?
- Защо ще стане лошо?
- Не можеш ли да се досетиш защо ще стане лошо ако някой си повярва, че е луд?
- Не. Защо?
- Остави, няма значение...
Наистина защо!? Какво толкова може да направи един човек!? Какво стана с чувството за могъщество, нали цялото време на света беше твое. Нали уж си се прераждала и ще продължаваш да се прераждаш... Защо си се вкопчила тъкмо в този живот, тъкмо в тази грешка и си готова дори да живееш само и само да я поправиш. Та ти не можеш да промениш собствения си живот, какво остава за другите, пък било то нормална или луда... Не. Мога. Знам, че поне на един човек мога да променя живота. Искам да му вляза под кожата, да разхвърлям всички спомени, да видя сънищата му. О, аз знам, ти си като стъклена играчка. Познавам те добре. Ти си още дете със собствени разбирания за справедливост. И ако някой засегне чувствата ти се сърдиш. Виждала съм очите ти. И тъжни и щастливи и нежни. Познавам те. Но не мога да свикна да правя това което е правилно. Защото съм откачена!? Мразя те! Как успя толкова да ме оплетеш в паяжината си, че сега не мога да дишам без нея! Аз умирам, не виждаш ли!? Вътрешностите ми се разяждат. Ако не те погледна, ако не те докосна, ако не те чуя... умирам. Както аз убивах теб. Бавно и мъчително. Въртях се около теб, обикалях без дори да те погледна, а ти не откъсваше очи от мен. Искаше ти се да ме хванеш за ръка и... но знаеше, че аз няма да ти отвърна. Защо не ме остави да довърша нещата, защо просто не се усмихна и не каза : "Приятно ми беше" или нещо такова... Защо ме гледаше така! Сега аз се разпадам бавно далеч от теб. Без теб съм нищо. Празна черупка. А вътре само болка. Знам, че не мога да се върна обратно. И все пак искам, защото тогава поне те виждах. За погледа ти бих умирала хиляди пъти. Ти промени моя живот.
А аз дори не знам дали са ти предали многото поздрави...
ОБИЧАМ ТЕ!
| |
| |
| 
|
|
