Не съм съгласен, че историята е мрачна.
Номерът е там, че високите тонове не са необходими, за да можем да оценим една по времето си противоречива състоятелност. Затова без да ни натиска в ъгъла, Мърдок говореше за интонации съвсем здрави и нелъжливи. Без да търси и намира убежище. И беше искрена в страданието си за непроменимост и обреченост. Но пък даваше начин на живот. С всичките му сарказми, иронии, непукизми и оптимизми. Преди да пукнеш.
В Черния принц е същото. Прекрасни неща са това. Съжалявам, че ги позабравих, на всичко отгоре и ми липсват вкъщи.
Филма още не съм го гледал, но на снимката на задната корица от "Италианското момиче" (огромно разочарование за мен след години) видях Джуди Денч.
Същинска Айрис!