|
|
| Тема |
 философия на злото (ver 1.0) |
|
| Автор | _- (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 20.05.02 13:38 |
|
|
|
Мъдърландия е мирна земя оградена от океан с мирен и спокоен народ. В нея всички били съгласни и на едно мнение, че почитания като техен Бог мъдърландски слон за всички мъдърландци си е мъдърланския Божествен слон и нищо друго......... На тази земя Мъдърландия даже всички цветя били едни и същи, в крайна сметка мъдърландия била остров......Около мъдърландския Божествен слон имало и други мъдърландски животни, като мъдърландския хипопотам например или мъдърландската коза и много други. Но великия мъдърландски Божествен слон бил нещо различно.Той бил всичко добро за мъдърландците.Освен това за разлика от мъдърландския хипопотам, които изчезвал и се поевявал периодично, той мъдърландския слон си бил там и те мъдърландците си били там. Така че нямало никаква причина това да не е един приличен и пълноценен уважаващт себе си мъдърландски слон при това даже Божествен. Мъдърландците често играели радостни танци около своя велик слон, бутали го за щастие, грижили се добре за него. Е, да имало една мъдърландка дето твърдяла, че това не е мъдърландския слон ама никои не й обръщал внимание.Смятали я за луда. Тя живяла като отшелничка в пещерите на мъдърландската планина. Никой не се интересувал и едва и си спомняли за нея. В крайна сметка била луда.
Но така се случило веднъж, че в тази безметежна островна земята "Мъдърландия" паднал един много мъничак, но пък за сметка на това съвсем истински астероид...
В Мъдърландия новината бързо се разнесла и не след дълго след като изстинал и мъдърландците му се престрашили, камъкът запрескачал от ръка на ръка и бил разглеждан, опипван и облизан от всички мъдърландци, докато много скоро спрял да им бъде интересен. В крайна сметка без значение дали бил паднал от небето това си бил просто един камък. И не бил нищо в сравнение в многоуважавания и велик мъдърландки Божествен слон.
Така си продължили безметежния живот те, като забравили камъка и се впуснали отново в ежедневните си грижи...
Но нещеш ли на третата мъдърландска утрин от събитието изведнъж всички мъдърландци сабуждайки се от мъдърландския си сладък сън неможели да виждат..... Те усещали как мъдърландското слънце топли кожата им. Усещали и утринните морски и тревни изпарения. Чували и събуждането на птиците разбиването на морските вълни в крайбрежните скали и даже свистенето на вятърна.Но единственото, което не можели е да виждат...... Мъдърландците били много уплашени от това. И както винаги правели, когато ставали неразбираеми чудатости за тях те се втурнали за утеха и лек към великия мъдърландски Божествен слон.След дълго лутане из мъдърландия един мъдърландец най-после викнал, че е открил великия слон и всички тръгнали към него и се допрели до многоуважавания си мъдърландски Божествен слон за утеха от страхотията,която ги сполетяла. Така си стоели те докато изведнъж едно мъдърландче, което често си игало със животните викнало, че това за което са се хванали не е мъдърландския Божествен слон а простия и неБожожествен мъдърландски хипопотам.........?!?. Смутени мъдърландците заопипвали по добре и една част също си помислиа, че това е мъдърландския хипопотам и тръгнала отново да търси великия слон. Част от тях не повярвали на мъдърландчето и останали при хипопотама мислейки го за слона си. Друга част мъдърландци попаднали на мъдърландската коза. А, междудругото мъдърландските кози били доста големи. При козата станало същото като при хипопотама и една част мъдърландци останали до козата мисляйкия за слона а друга част отишла да търси другаде. И така мъдърландците постепенно се пръснали из цяла мъдърландия и всеки бил хванал някакво животно мислейки го за своя велик мъдърландски слон.
Минали доста мъдърландки луни и мъдърландците най-после взели да виждат.Но през тия луни мъдърландците така били свикнали със своето си животно, че за всеки мъдърландец неговото си животно било великия Божествен мъдърландски слон. Всеки мъдърландец твърдял това, така че разправиите кой е слона станали ежедневие. Стигнало се даже до воини за доказване на мнението и възвеличаване на собственото животно. Окрилян от вярата в собствената си правота всеки мъдърландец смятал всеки друг мъдърландец за луд, като оная мъдърландка от пещерата.
И до ден днешен мъдърландците спорят кое от животните им е великия мъдърландски слон.Но великия мъдърландски Божствен слон бил само в един - А така се случило, че той не бил в кой да е а в онази забравена мъдърландка от пещерата.....................................
| |
| |
| 
|
|
