|
не и тук.
Истории от днешния ден“През втората половина на ХХ-ти век започва проявата на един феномен, добил по късно названието “Синдром на страха от отражението” или “Масова психопроекция”, изразяващи се в проециране на собствените страхове и опасения в идеологическият си враг. Всяка от свръхсилите, изграждащи двата основни властови центъра в света от онази епоха, в страхът си да не бъдат изпреварени от своят противник, започват изследвания в най безумните до тогава сфери на човешкото познание. Данни за тези изследвания никога не са публикувани, поради две прости причини – ведомствата занимавали се със самите изследвания или са претърпели пълен провал, при вече усвоени средства, или резултатите са надминали и най смелите очаквания в областта си. Следствието и в двата случая е едно и също, а именно, строго засекретяване на каквато и да било информация за въпросните изследвания и дълбоко “потапяне” на документацията във ведомствените архиви. След Софийският инцидент от 2084, последвалата глобална световна криза и създаването на Комитета за отстраняване на последствията (КОП), общественото внимание в следващите десетилетия бе заето с издирване на информация за причините, довели до глобалното налагане на Автоматичните системи за управление на човешките ресурси (АСУЧР) и получилите се като следствие деформации в самото общество, на така наречените Постиндустриални държави. С течение на времето, в процеса на издирване на информация от онази епоха, постепено отпаднаха “Теорията за заговора” и “Теорията за изпуснатият контрол” и все повече започна да се налага “Теорията за неизбежната целенасоченост” на процесите, довели до това окаяно състояние на света, каквото бе положението непосредствено преди Инцидента. Оказа се, че предпоставки за последното са се създавали в продължение на десетилетия, без някой да направи опит да обобщи създаващата се картина, да направи нужните изводи и предприеме нужните действия срещу това. За щастие, не напълно, разбира се, защото явно някой в София, в началото на ХХI-ви век си е дал сметка, подготвил е Причината за Инцидента и е оставил всичко друго в ръцете на времето, вземайки под внимание, че е възможно и такова стечение на събитията, което не би довело до нуждата от самият Софийски инцидент.
Нека с настоящото описание хвърлим бегъл поглед върху частично сглобената картина на разглежданият проблем. Ще подходим исторически, за да разгледаме натрупването на причините в тяхната хронологична последователност, с оглед на това, че за проявата на този феномен е било необходимо натрупване на предпоставки, несвързани и независещи една от друга, но в крайна сметка довели до общо състояние.
Някъде през шейсетте години на ХХ-ти век започнали първите изследвания върху факторите определящи емоционалното състояние на човек, доколкото е известно работело се е в няколко направления – химикобиологично, електромагнитни лъчения, сонарни излъчвания и сугестивни методи. Продукт на първите били група от препарати на основата на лизергиновата киселина или индола, активиращи едни дялове на мозъка и блокиращи други. Синтезиран бил първият мощен депресант LSD-25, позволяващ контрол над пленници или демотивиращ съпротивата в противника. Резултатите от експериментите с мотивиращи към определени действия препарати не били толкова обнадеждаващи,оказало се, че BZ, препарат предизвикващ немотивирана ярост и довеждащ до проява на изключителна жестокост, не позволява контрол над приелите го, блокирал челният лоб, отговорен за етичните надстройки, върху които именно пропагандният апарат толкова бил работил и в крайна сметка довел до това, че поделенията от химични берсеки се избивали помежду си без никакво друго въздействие върху противника, освен учудването и хилядите въпроси, които възниквали пред разузнаването му, какво всъщнот правят тези военни части. Тук дошли на помощ ароматите, тези летливи вещества, проникващи през носа и въздействащи изключително бързо и силно върху мозъка, били способни, чрез съответна подготовка да пораждат точно определени емоционални състояния, от страх и отвращение до радост и еуфория. Изисквало се само, преди чистото им използване, да се приложат в разиграни ситуации, предизвикващи появата на дадена емоция. Този метод бил познат от хилядолетия, да си припомном ароматните свещи, пръчици или масла употребявани в храмовете или центровете на различните религии или религиозни общества, в съчетание с общата атмосфера те предизвиквали благоговение, стрхопочитание и смирение в богомолците. Тук говорейки за богомолци стигаме до началото на историята за употребата на сонарни излъчвания като психостимулант. Някъде през ХIХ-ти век, в Европа, в един новопостроен катедрален храм, миряните очаквали величественият звук на новоизграденият орган, а свещениците очквали душевният мир, който вълшебните звуци би трябвало да донесат на паството им. Какво се случило обаче, органа не издавал никакви звуци, въпреки старанието на органиста и на момчетата зад паравана, които все по усилено настъпвали меховете. А в залата, вместо очакваният мир, настъпил невъобразим хаос, сякаш предвещавал идването на самият Апокалипсис. След направените проучвания и преизчисления се оказало, че органът всъщност издава звук, но с недоловима за човешко ухо честота, но с ясно изразими последствия за хората попаднали под въздействието му. Този случай бил изваден от архивите и започнали усилени изследвания в тази област, била установена честотата на звуковите вълни, способни да всеят ужас, оказало се, че освен страх инфразвука предизвиква и физиологични изменения и слушането му може да завърши с летален изход. Изследвани били ултразвуците и звуковите вълни доловими от хората, ритмите пораждащи дадени емоции и т.н. Оказало се, че определени ритми влиаят на нивата серотонин и допамин в мозъка, на производството на хормони от жлезите с вътрешна секреция, ефекта се подсилвал от предварително изграждани мотивационни модели и в съчетание с някой психотропи да позволи пълен контрол над изследваните субекти.
Опитите с електромагнитни лъчения започнали сравнително късно, някъде през 70-те години на ХХ-ти век, информация тук почти липсва, освен тази, че психосоматични реакции предизвиквали честоти между 700 и 2000 MHz, които модулирани по определен начин можели да довеждат едно или друго емоционално състояние. Тези изследвания били забравени за около 20 години, до началото на ХХI-ви век, когато една малка компания, предоставяща услуги за мобилна телефония в Дрезден, внезапно не отбелязала небивал ръст от ползването на услугите и. Конкурентите веднага започнали да проучват маркетинговата и рекламна стратегия на тази фирма, но се оказало, че в последната няма някакви особености или нововъведения, започнали да проучват техническите аспекти и именно тук се натъкнали на една странност, протоколите за обмен между телефоните и клетките били нови, модулацията се различавала от обичайната, нищо повече, но когато експериментирали с нея се оказало, че използващият подобен мобилен телефон изпада в необичайна еуфория и комуникативност, ставал бъбрив и общителен, говорил повече от обичайно. Скоро тези комуникационни протоколи се наложили на пазара, последвал небивал руст в продажбата на мобилни услуги. През това време фирмите занимаващи се в други области на икономиката, усетили новият аспект за усилване на позициите, започнали трескави проучвания в тази област. Технологята за дистанционен контрол и управление на битовите уреди вече се използвала масово и вече била почти наложена, при нея се използвали почти същите честоти, така че не се изисквала коренна промяна за да се постигне подобен ефект. Появили се миксери, прахосмукачки и тостери с които човек изпитвал неотразимо удоволстви при работа, перални машини невидимо приканвали купувачите да бъдат купувани, а докато работели сипването, на определени марки перилни препарати довеждало клиентите до райсските висини на щастието. В телевизионната техника настъпил бум, истинска революция, с повсеместното прилагане на пиипълметрията била осъществена обратна връзка, чрез която компаниите или телевизиите можели да преценят каква комбинация от електромагнитно излъчване, звук и картина какво въздействие оказва и така се стигнало до оптимизация на съчетанието им. Политическите партии, възползвали се от новата технология, спечелили изборите и като следствие е я узаконили. Вече нямало нужда от високопарни речи или универсални послания, пред камерите можеш да говориш абсолютни глупости, от това как се ашладисва дръвче до Теория за големия взрив, каквато и реч да държиш, технологията позволявала в зрителите да се формира определен набор от емоции само при появата на образа ти или звука от гласа ти. Назад не останал и самият производствен процес, във фабриките, заводите и офисите различните компании започнали да инсталират излъчватели, в работещите се предизвиквали радост от труда, независимо от условията, лоялност и подчинение, независими от заплащането. Държавата, естествено, прибягнала до технологията най късно, в началото излъчватели били монтирани в автомобилите, повишавали концентрацията и спокойствието на шофиращите, транспортните произшествия спаднали с порядъци. В началото неуспешно тръгнали опитите с въвеждането на подобни системи в противопожарните служби, идеята била при пожар да се избегне масовата паника, предизвикваща по големи жертви и разрушения и на хората да се внушава чувство за спокойствие и безметежност, уви, оказало се, че жертвите на пожар спокойно и безметежно дочаквали да се задушат или изгорят в сградите, но постепено технологията се изчистила от недостатъците си. Богатите страни се защитили от емигрантската вълна на бедните, чрез излъчване на страхови импулси по границите си, обществото било стабилно, нямало обществени безредици, нямало недоволства, всички били щастливи…” Из “История на предишният век"
ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!
|
Пуснах го във "Фантастика", защо
