че това, което описваш, си е направо една щастливо завършила история!
героите надрастват тийнейджърското бунтарство "заради бунтарството" и обреченото на неуспех самоцелно "търсене на себе си" и намират любовта!
колко хубаво!...

но защо звучи така тъжно? сякаш е трябвало, според теб, да постъпят другояче?

Like my eyes ain't green and my hair ain't yellow
It's more like the other way around...