|
Изкам да ви кажа, че събитията около моята смърт са абсолютно безинтересни. Дали съм я очквал или не, също не е от никакво значение. Единственото нещо, което има някакво значение за мен всъщност е самият факт на настъпването на смъртта ми, може би такова значение има и за хората около мен. Шефът ми е спестил една работна заплата (все се оплакваше колко раздут е персонала във фирмата), на няколко жени се спестява тегнещата възможност да дават или да изискват обяснения (колко добре наистина, така подозренията им или мнението им няма опасност да бъдат опровергани). Родителите ми, както и аз отдавна бяха свикнали с мисълта, че един ден това ще се случи, така, че може би и те биха били облекчени. Не знам, мястото на което се намирам не предоставя възможност да се получат отговори на каквито и да било въпроси, на пук на опасенията на някой хора, че това неминуемо ги очаква на това място, бъдете спокойни, такива неща тук няма, така, че няма опасност да промените дадено свое мнение. Невероятно удобство, нали. Но ще спра да ви занимавам с тези подробности, историята, всъщност, едва сега започва и предполагам ще продължи вечно, ако приемем, че самият свят е толкова дълголетен.
Та, всичко започна когато настъпи моята смърт, нямаше небесни фанфари или крясъци на мъчещи се в геената огнена, нямаше тунели със светъл изход в края им или чувство за полет. Нищо такова, просто в един момент разбираш, че утре няма да можеш да платиш наема на хазяина (е, явно смъртта има и своите приемущества), а тази среща, която си уговорил за след двайсет дни няма да се състои, поради невъзможността ти да присъстваш на нея. Как го разбираш ли? Ами не знам, пък и това не е от особено значение. Важното в случая е, че разбираш, че трябва да отидеш някъде, обзема те необосновано желание да се движиш, въпреки, че не знаеш точно как стават тези работи СЛЕД. Както и да е. Все пак се придвижих натам, на където бе необходимо и дори пристигнах. Понеже съм слаб в описанията ще се опитам да ви опиша мястото с образи, които бихте могли да разберете, но държа да подчертая, че аналогиите, които използвам, са толкова далеч от деиствителните възприятия на новата ми околона среда, колкото далеч биха били аналогии, които описват принципите на съвременните телекомуникации, на бушмен от някое бушменско племе (нямам претенции да познавам имената на всички бушменски племена, всъщност не знам и едно такова име или дали се наричат по някакъв начин, дори). Представете си старинна, масивна каменна сграда, чийто вход е опасан от колонада и е с височина 30-40 метра. Такааа, представихте си. Но това място няма нищо общо с тази сграда, просто човек се чувства малък и незначителен пред такива постройки (колко далновидно постъпват чиновниците от държавната администрация, подбирайки такива места за работа, ако изобщо го правят те самите, далновиден е човекът направил такъв избор), малък и незначителен се чувствах и на това място, това е общото, за различията не ми се пише, така и така не бихте ги разбрали (е, оправдавам неспособността си да описвам). Та значи стигнал съм там, чувствам се малък и жалък (нещо не толкова характерно за мен приживе) и пред мен се изправя, или застава, или са доближава нещо, наричам го нещо, защото не бих могъл да ви предам усещането за него, а също така и защото тук нямам зрение за да описвам зрителни възприятия. Просто усещането ми за ТОВА, беше някаква смес от безразлична врждембност, която Нещото изпитваше към мен, може би ви се струва странно съчетанието на безразличие и враждебност, но опитвали ли сте да се обърнете към служител, който в момента провежда ‘важен’ разговор по телефон или току що е получил полагащият му се обяд. Та това нещо започна да обменя информация с мен, не бих могъл да опиша как, затова ще ви предам този обмен в реч, въпреки, че тук нямах и слухови възприятия...
- Собразно спецификите на средата в която сте пребивавали и наложените Ви по този начин светогледни концепции – заочна да обменя То монотонно с мен, явно беше реплика (или там каквото е, информационни пакети(?)), която бе повтаряло многократно, изключително многократно-нашата ...(институция, фирма, предприятие(?), се обръща към Вас, черз мен в качеството си на оторизирано лице. След анализ на вашият случай, ние, т.е. аз, решихме, че вашият случай не се намира в нашите компетенции. Вие сте от среда, която Ви е предала дуалистична представа за пребиваване в небитието,т.е. Вие имате две алтернативи, да пребивавате в така нареченият Рай, ако сметнете, че вътрешните ви подбуди са били в съгласие с външните Ви прояви или да заминете за така нареченият Ад, ако това не е изпълнено. След извършената проверка се установи, че Вие не присъствате в нито един списък за посетители на тези две места,т.е. Вие де факто не съществувате за нас...
- -Абе, не може ли да се направи нещо, какво ще правя така? Изобщо може ли такова нещо? – прекъснах аз тирадата.
- Отговорите на тези въпроси не влизат в моите компетенции, но нищо не можем да направим, разкладките от мед и масло и съответният брой пеещи херувими са строго определени за Рая, а положението с мазута е още по лошо в Ада. - (Странно строгото разпределение не ми се виждаше, чак толкова лошо до сега, но...).- Но моят съвет е да се обърнете към друг наш служител, вашият произход все пак не е от толкова голямо значение, до колкото знам Вие така и така, Сте отхвърляли светогледните концепции за небитието, а и в Света ви вече има такова културно припокриване, че отговарящите за различните отдели вече са натоварени с двойна работа. Запознат ли сте с индуизма или поне, някакви познания за Будизъм?
- Ами...може да се каже, че съм чел това онова, там имаше нещо за прераждания и т.н....
- Чудесно! Прехвърлям ви към колегата, мисля, че не е толкова зает...
Тогава усетих някаква промяна в нещото, сякаш се беше сменило с друго, но нищо видимо, така да се каже.
- Такааа, колегата ме запозна с ваши случай и ме помоли аз да откликна. За съжаление, аз също нищо не мога да направя, липсвате и в моите списъци, а като проверих, май никъде ви няма – каза по тихо нещото, като извърши онова което тук беше аналог на намигване с повдигане на веждата и загадъчен съучастнически поглед – Намирисва ми на това, че някой по нагоре не си е свършил работатааа. Както и да е. Бих ви помогнал, но преди малко една свръхнова затри три населени свята, като за ваше нещастие и на трите вярваха в реинкарнацията, представете си колко материал имам за обработка. На вашият свят се очаква бум в цъфтежа на планктона и нашествие на насекоми, само това можех да им предложа на гхорките нещастници. Къде да ги превъплащавам, не мога в никакви висши форми с вашият демогравски срив и с отношението ви към изчезването на видове...От друга страна в плановете за възникване на живот не са били предвидени толкова много възможности, къде да ги дявам всички, за Вас също няма място. Съжалявам. – и нещото изчезна, оставяйки ме сам.
Тогава ми дойде идеята за връщане, започнах да се придвижвам и да си мисля. Тогава се сетих за идиотското завещание, което бях направил. Приживе бях голяма скрънза и завиждах на всички около мен, мисълта, че с моите органи може да живее някой, когато аз съм си заминал ме влудяваше и реших да направя това проклето завещание. Да бъда кремиран след установяване на смъртта ми, незабавно и без аутопсия. Къде си се запътил тъпо копеле си казах и спрях. Не знам колко съм седял така, може би хилядолетия или секунда само, тук време също нямаше май, но в един момент започнах да усещам нечие присъствие, то бе навсякъде, дори и в мен, изпълваше ме с някакво необичайно спокойствие и радост, но някак изкуствено и превзето.Нямаше нищо наоколо, но имах чувството, че всичко е изпълнено със самото себе си.По късно се появи и чувството, че това всичко ме гледа или осезава по някакъв начин и се чуди от къде да започне.
- Съжалявам, мой човек – все пак започна То – исках да проверя как би се справил някой без да съм с него. Ти винаги си знаел, че си сам, нали? Не ти ли се струваше странно? Не, сигурно, ти така беше свикнал и се справяше чудесно. За съжаление пропуснах да уредя въпроса с твоето непребиваване, твоето пребиваване явно уредих. Благодаря ти, че доказа ненужността да вися над главата на всеки, ще спра да го правя и най после ще мога да си дам някаква почивка, а относно непребиваването ти...ами, как да ти кажа, ти добре се справи с пребиваването си, ще се оправиш и тук сам и в небитието. Успех и сбогом!
Присъствието изчезна и ето ме сега тук, отново сам, до края на Вечността.
ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!
|
wwwwwwww
