"Бунтът на роботите" ми звучи познато. но през недългия си живот съм изчела купища книги - на някои си спомням само заглавията, на други - само сюжета (това е адски гадно, защото не мога да ги намеря и да ги препрочета), така че само "звученето" на заглавието нищо не означава .

за начина, по който си общуваме: може да прозвучи нескромно, но от известно време свободата ми на изразяване не зависи от езика, на който говоря (или пиша). но има нещо друго - независимо къде живея и на какъв език общувам всекидневно, аз си оставам българка. и на друго място бях написала нещо подобно - отгледали са ме горди българи, които са ме възпитали в любов към "родината" (както те са я разбирали) - обичам (и то истински) народните песни (особено македонските, по известни стечения на обстоятелствата), възхищавам се на народните приказки, както и на поетите и писателите ни (без оглед на политическите им възгледи), за мен Левски е най-светлата личност в историята (ако не броим блестящите учени, на които се крепи прогреса). и това ако не е обвързано с география - здраве му кажи.
искам да кажа и няколко думи за французите. неизвестно защо те дразнят всеки, с когото съм завързвала разговор по техен адрес. имала съм преки контакти както с отделни французи, така и с френската култура като цяло. и какво да ти кажа - хора като хора. и при тях има всякакви - от най-простите селяни, които се хранят само с вилица и лъжица, но пък са топли и приветливи, до образованите и ерудирани, но дистанцирани "граждани", с които можеш да поговориш за литература, генетика и космически технологии. но те имат и нещо, което на нас, българите, ни липсва. с всички сили те се стремят да запазят езика и културата си, безкомпромисно при това. кога българската държава е издала декрет, забраняващ изполозването на чуждици (навлезли главно от английски)? френската република се обзаведе с подобно нещо през 1992 или 1993 (не съм абсолютно сигурна).
и за да се върнем към въпросната статия, от която тръгна разговора - как няма да му е мъчно на човек, като вижда как преуспелите му сънародници забравят откъде са тръгнали? когато същите тези индивиди говорят с пренебрежение за корените си? а въпросната статийка извиква в мен представата точно за един техен представител.
ще ми се да вярвам, че аз никога няма да заприличам на тях.

стой та гледай