|
|
| Тема |
 Човешки мечти |
|
| Автор |
hose (dao) |
|
| Публикувано | 07.03.02 14:56 |
|
|
|
Човешки мечти
Слънцето прегаряше. Грубите ръце държаха здраво шпаклата и с всяко движение сваляха пожълтялата мазилка. Чужд на прекалената за сезона горещина, тихо си тананикаше стара мелодия. Смени ръката и продължи с неотслабваща сила. Парчетата остъргана мазилка падаха глухо на земята. Пръскаха се, и оставяха прашни бели петна. Стената сякаш сменяше кожата си. Шпаклата се запъна. Едно от парчетата отказа да падне. Мелодийката секна. Ръката се засили отново. Инструмента се огъна. Напуканите устни се усмихнаха. Почеса несъзнателно голото теме под шапката от вестник, и взе чука. Леко удари мястото, и то се пръсна. Захвърли инструментите и бръкна бавно в мръсния джоб. Дебелите пръсти извадиха малък пакет цигари. По него още имаше остатъци от вчерашната замазка. Запали с клечка леко намачкана цигара. Издиша дима през ноздрите, и се загледа в голата стена.
"Ще стане добре..." - помисли си.
Свали хартиената шапка и започна леко да си вее с нея. Дръпна дълбоко и с наслада. За първи път от доста време работеше на тиха улица. Всъщност, цяла сутрин не бе минал никой. Странно наистина. Загледа върха на обувките си. Бяха покрити с бял прах. Нахлузи импровизираната шапка, захапа цигарата и продължи да сваля мазилката. Издърпа с пръсти цигарата от устата си. Остана тихо да дими в ръката му, докато мазилката падаше монотонно.
В края на улицата свирнаха гуми на кола. Взе бясно завоя и спря на метри от него. Гумите изстенаха. Вътре мълчаха момче и момиче. И двамата гледаха встрани. Вратата леко изщрака и момичето излезе. Мъжът се усмихна глуповато. Понечи да каже нещо. Вратата се затвори и момичето се обърна. С несигурни крачки влезе в двора. Мъжът превключи намръщено и колата изчезна. Краката на момичето се подкосиха и тя седна на ръба на пейката. Чуваше се само дращенето на шпаклата и свличащите се надолу парчета. Падна и последното. Майсторът отстъпи крачка назад и загаси фаса.
- Добре е, нали? - завъртя се към нея.
По страните й безвучно се стичаха сълзи. Опитваше се да ги избърше с ръка и да ги скрие. Но те продължаваха. Бързо се обърна, и започна да приготвя сместа. Механично забъркваше пропорциите. Усещаше погледа й в гърба си, но не искаше да се обърне. Доля необходимата вода. Дървената пръчка се огъна. Бавно и трудно сместа се задвижи. Водата започна да се разтваря.
- Грозна съм, нали?
Изненадано я погледна. Сълзите бяха оставили мокри следи. Две искрящи очи го гледаха. Не съумя да отговори. Очите й се извърнаха. Ръката му продължи прекъснатото движение. Сместа бе почти готова.
- Може би... - несигурно започна - ... не е това.
- Всички така казват. - тихо отвърна.
Нервно бръкна в джоба си. Запали последната цигара и смачка пакета.
- Какво да ти кажа...
- Нищо.
Дръпна и замислено се загледа в разкривената кофа. "Наистина ще стане добре...", мина му през ума. Започна да нанася внимателно новата мазилка. От нея лъхаше хлад.
- За какво мечтаеш?! - с дрезгав глас го попита.
Мълчеше. Думата като че прозвуча странно. И увисна сама в пространството. Мечта... Момичето стана изморено, и влезе с тихи стъпки вътре. Грубите ръце бързо изграждаха замазката. Забрави дори цигарата в устата си. Изгасна. Скоро привърши. Огледа внимателно стената. Доизглади тук-там. "Да... стана добре", усмихна се доволно. В ръката му увиснаха инструментите. Остави ги, и опразни кофата. После подреди всичко и се отпусна на пейката. Извади малко шишенце и отпи. Задуха лек ветрец. Слънцето бавно си отиваше. Някъде отдалеч се носеше тиха музика. Затананика си отново между глътките. Алкохола неусетно отпусна изморените му крайници, очите леко се притвориха. Светът се сля и той се унесе. В отлитащото му съзнание се завъртя въпросът:
- Какво ли наистина иска човек...
| |
| |
| 
|
|
