|
|
| Тема |
 Сянка |
|
| Автор |
hose (dao) |
|
| Публикувано | 04.03.02 11:59 |
|
|
|
Сянка
Пясъка се сипеше под краката му. Стъпките оформяха тясна следа. Удължените сенки пробягваха пред падащото слънце. Морето самотно стенеше.
- Загледай вълната...
Огромна вълна се надигна и с плясък разби скалата. Късчета твърда скала потънаха безмълвно.
- Трябва ли скалата да се ядосва?! - промълви тихо сянката му.
Вълните продължаваха да се блъскат в скалите.
- Сенките...
- Говорят, понякога.
- Скалата не може да избяга.
- Както и хората.
Морето рязко отстъпи. Закрачи по дъното. Невидимото придоби кристален отенък. Замислено гледаше живота от дълбините. Някъде в далечината вълните шептяха своето завръщане. Клекна, и се заслуша в тишината. Ситни камъчета се носеха по белия пясък. Вятърът чертаеше невидими линии.
- Някой пише книгата на живота ни.
- Трябва да я повторим. С кръвта си.
Сянката неизменно го следваше. Или той нея. Закрачи отново по пясъка. Перести облаци се гонеха по небето. Тъмните им силуети тичаха по плажа. Бяла мида изсветна от земята. Наведе се и я взе в ръце. Смъртта я бе изваяла съвършено. Пръстите му понечиха да я разтворят. Разпадна се на прах.
- Не осъзнаваме думите. Единствено първичния сблъсък.
Водата отново настъпваше. Дълбините се скриха от погледа му. Студ заля краката му. Вълните се обагриха в червено. Мълчаливо съзерцаваше огнения път на слънцето. Тъмнината настъпваше.
- Накъде отивам...
Тишината не отвърна. Последните лъчи светеха в очите му. Сянката избледня.
| |
| |
| 
|
|
