|
|
| Тема |
 Форма |
|
| Автор |
hose (dao) |
|
| Публикувано | 06.02.02 19:07 |
|
|
|
Форма
Лунно сияние осветяваше голия връх. Назъбени скали оформяха малка площадка. Неподвижно застинал, там стоеше човек. Вперил поглед в тъмното нищо, раздвижи ръка. Плавното дихание сякаш промени тъмнината. Вятър прошепна тайнствена мъдрост. Някъде плеснаха криле. Крясък на птица прониза тишината. Странна тръпка избухна в тялото му. Продължи движенията, без да ги контролира. С длани допираше въздуха. Неясно спокойствие завладя изцяло духът. Миналото изчезна в бъдещето. Изля се в едно с скалата. Светът се завъртя пред очите му. Погледна отвъд нереалното. Върховете на пръстите докосваха мрака. Изпиваше мястото с дъх. Формата изгуби смисъл. Заблуден лъч от луната, завърши в зениците му. Усещанията се стопиха. Мисълта се изгуби. Тъмнината избледня. Завърши движението, с изгрева на слънцето. Остана само студеният вятър.
| |
| |
| 
|
|
