Значи - следващата стъпка е отказване от абстиненциите, хе. Как ли се прави това? И в коя ли посока, и дали е възможно?
Сериозно, на мен ми харесва да търся равномерността на една постоянна хармония, която не е лишена от нито едното - в смисъл погледът да се задържа винаги там някъде, където се вижда, че всичко е една цялост и няма реално противопоставяне иии... добре, де, за химери говоря, айде :)))))
Ама това за кафето, което казваш на мен лично въобще не ми е познато - що ли така :\ ?! Не помня нито един случай, в който да съм пила кафе и да ми е подействало по някакъв начин на сетивните възприятия - освен като обикновено шербетче, де (пък съм пила и нес - то нали се смята за нормално силно кафе?!). Ама може би не съм стигала до етапа на пристрастяване, затова (просто пия по изключение - примерно уж за бодърстване :))))? По-мога да кажа обаче, че ми се е случвало с кОлата, но пак рядко и ако сама по себе си ми се е позавихрила по някой въпрос мисълта. И въобще не ми е стимулиращо, а напротив, изморява ме, защото си губя нормалната концентрация иии може да се стигне до заболяване на глава, понеже всъщност енергиите нещо престават да протичат както си му е реда там някъде . Но колата сигурно не е като кафето - в смисъл, че нея я пия доста, но когато и както му дойде. Като ходим на китайски или на пици предпочитам кола да си поръчвам за пиене (ако не ми се пие ябълков натурален сок, примерно, че също ми е от любимите напитки), но просто защото наистина я харесвам. И пепсито. А в службата ни вземат безплатно сокове или лятото най-често кола - целоседмично по цял ден сме се наливали и после нищо. Сменяме с друго и толкова - в смисъл, че не съм регистирала да ми остават никакви странични ефекти.
Ама каква тема отприщи само - обърнах го на колинария и не мога да се спра :))))))))))

Моля най-почтително да бъда извинена за "лиричното отклонение" . Мда .

Поздрав!