|
разказ ли е, или си има някакво друго име, когато просто така си записва някой мислите..извинявам се за невежеството си..
****
Абстиненции
Чудя се дали не съм пристрастена към тях..
Естествено, не става въпрос за онези, от "лошите" наркотици..Макар че
кой може да каже кое е добро и кое лошо..Лошо е, когато умират хора..
Но това, което не ни убива - ни прави по- силни..
Сила..дали това е, което ме привлича..
Например как протича една моя кофеинова абстиненция..
Ден първи: ужасно ми се пие кафе..струва ми се, че долавям отнякъде
миризмата му, много слаба- като че ли отделни атоми на кафето са
разпръснати в космоса, а носът ми е като ракета, която ги преследва..
Нервно ми е..Чудя се- защо въобще се захващам с този експеримент..Дали
да не отида да помириша поне кафето..ммм...може и да схрускам едно
зърно..За съжаление, кафето ми е фабрично смляно а и какви са тези
слабости?!Към края на деня започва леко да ме наболява главата..
Ден втори: Ужасно ме цепи глава..не мога да я помръдвам..ако се наложи
- завъртам се с цяло тяло..иде ми да да се скарам с някого, или да си
ударя главата в стената..отвратителна болка!!! И откъде се взима, нали
в мозъка няма рецептори за болка, мамка му..много съм кисела и за да
не се сбия с някого, най- добре да поспя..ще се опитам..ако се свия на
кравайче в леглото и не мърдам въобще, накрая ще заспя, сигурна съм..
Сигурна, грънци!! Надявам се..то пък има ли някаква разлика между
надежда и увереност..след като няма нищо сигурно на този свят, освен
смъртта, но и за нея се намира по някой да каже, че не е сигурна..та
така..
Към вечера болката започва да отшумява..вече не е остра, а пулсира
тъпо (и в двата смисъла)..
Ден трети:от време на време се сещам за кафе..нищо особено, просто
някаква мисъл..на няколко пъти ме заболя глава, но в сравнение с
вчера е песен..мисля си, че главата ми е запомнила състоянието на
болка и сега ми го пуска като на запис- хитрува милата, иска си кофеина..
Няма начин, ще и се наложи да свикне..Тя принадлежи на мен, а не аз
на нея..Заради това ли го правя??Искам да се уверя, че контрола е в
мен..Може..
Ден трети, четвърти, пети..въобще не ми пука за кафето..мога да не пия
с години..и това не е само отчаяно позитивна мисъл..а просто факт,
който отчитам..Пия вода..чудя се дали човек се пристрастява към водата..
Каква е тази наша склонност да се пристрастяваме..
След няколко дни без кафе разбирам, че мога да не пия с години и вече
не ми е интересно..отивам да си направя една каничка еспресо..
Карала съм никотинова абстиненция, любовна, сексуална, комуникативна..
Абстиненция без нет, без комп..Най- тежко беше без нет..
Към какво ли още съм пристрастена, за да пробвам без него??Може би
към себе си..Ще опитам някога да поживея изцяло за някой друг..не ми
се струва трудно, но знае ли човек..Особено ако го комбинирам с това-
да не получавам признание..хмм, лишаване от суета..звучи интересно..
Колкото повече мисля за идеята, толкова повече се чувствам
предизвикана..Само трябва да намеря подходящ обект..Защото той
(тя, то) не трябва да имат никаква нужда от посвещението ми, за да
нямат никаква полза, така ще избегна и самодоволството..
Пак си мисля за контрола..и то контрола над себе си..за другия е ясно..
Но този над себе си дали е чак толкова привлекателна цел??Някои го
идеализират..аз тези хорица ги наричам сухари..Толкова се контролират,
че никакъв импулс не им е останал, на никаква импровизация не са
способни вече..Как ли се наричат тези хора??Ако някой е изцяло под
контрола на друг човек- той е нещо като зомби..Но ако е изцяло под
свой контрол..автозомбиране??..От друга страна в много професии се
изисква способност за самоконтрол.. Фокусник, например..Мразя да го
казвам, но явно че и тук важен е баланса..(Мразя да го казвам, защото
за човек, който не е осъзнал колко важен е баланса, тези мои думи
звучат като нещо, което се казва, когато вече нямаш какво да кажеш..
А не е така..Или ако нямам какво да кажа, то не е , защото не намирам
думите, а защото наистина няма какво повече да се каже..) След като се
определят границите с двете крайности..Освен да се намери
правилният баланс, какво друго остава..Какъв ли е баланса за човек,
който ходи по въже..(Май днес днес само примери с циркови професии
ми хрумват)..но все пак..Първо да определим крайностите..Едната
крайност е паднеш наляво, другата крайност- да паднеш надясно..а
баланса- да ходиш по въжето..Баланс и равновесие дали е едно и
също??Май да..Сещам се за един начин за постигане на баланс..
Естествен начин..Представете си едно махало..например - метално
топче, вързано на въже..държите въжето, топчето виси свободно
надолу..хващате го с другата ръка и му давате начален тласък..така
се внася дисбаланс и в живота, всяко нещо започва с някакъв начален
тласък, защото е необходима енергия, за да заработи каквото и да е..
И така, топчето се люшка до едната крайност, после до другата и това
е най- голямата амплитуда, която ще постигне, защото всеки следващ
път ще губи от енергията си и ще се приближава все повече до центъра..
Докато не застане в покой..До следващият тласък..Като че ли
естественото състояние на нещата е да са в покой и те упорито
се стремят към него..Но познавам хора, които си умират да живеят
неспокойно..може би намират спокойствие именно в това..или пък
удоволствието е в постигането на спокойствие, и веднъж намерили
го- бързо им доскучава..
Няма насищане човешкото око е казал Проповедника..
Ако продължа така да следвам нишката на мислите си, скоро ще
стигна до въпроса за Смисъла..Както всички пътища водят към Рим,
така и всички въпроси водят към този за Смисъла..
Кой смисъл- моят, чуждият, или всеобщият??
На кой му пука..Явно че на много хора, щом постоянно говорят за това..
Едва ли е имало друго време преди, когато толкова да се е говорило за
смисъла на живота , и същевременно- за толкова много хора живота да
е бил безмислен..Дали има корелация между двете неща..Дали хората
първо са изгубили смисъла и затова са заговорили за него, или от
толкова приказки смисъла е бил изгубен от фокус??Това не е
фокус- мокус..
Идеята със смисъла ми се струва точно като това с "последният ден"..
Няма да дойде, докато хората го търсят и чакат..Нали така пише в
Библията..
Или смисъла е в търсенето на Смисъл??Елементарно..Това е като онова
с баланса..
Да живееш, докато се чудиш как да живееш..Да търсиш смисъла..И
накрая да ти остане само един горчив вкус, какъвто имам аз сега..Но
при мен може да е и от цигарите..
Изпих каничката еспресо..Подейства ми като удар с ковашки чук..
Да, това е странична полза от временната липса на нещо..Сетивата
отвикват от него и след това усещането е много по- силно..
Ами ето, това е отговора на въпроса ми!!!
Пристрастена съм към абстиненциите заради последващите по- силни
усещания..Колко изписах само, за да достигна до това..Поне се уверих,
че има полза от това, да си говори сам човек..
Утре ще спра цигарите..
****
|
Как се нарича това??
