|
|
| Тема |
 Игра |
|
| Автор |
hose (dao) |
|
| Публикувано | 15.01.02 18:49 |
|
|
|
Игра
Малкият Великан любопитно опознаваше света. Клекнал, в любимия си ъгъл на градината, ровеше с клечка пръстта. И намери човек. Дребното създание с мъка пъплеше по земята. Стана му ужасно интересно. Толкова малко, а живо. При това, съвсем целенасочено, ходеше нанякъде. Проследи мислено пътя му. Сякаш искаше да изкачи буца кал. “Виж ти!” - каза си. “За него това трябва да е огромна планина.” И наистина, човекът се бе насочил натам. Малкият Великан протегна ръка и бутна с пръст калта. Тя се претърколи и застана малко по-надолу. Човекът спря. Сякаш се разколеба. Седна на земята. “Хайде де...” - мислеше си Великана, и го подбутваше с клечката. Човекът стана. И отново се запъти към планината. “Защо ли пък толкова иска да стигне до там?!” - се чудеше Великана. Сега започна да духа насреща му. Съвсем леко, но човекът направо отлетя. Превъртя се няколко пъти и падна на земята. По-далеч отколкото бе и в началото. Не се изправи. Малкият Великан се притесни. “Какво ли му стана?!” - недоумяваше. Намери капка роса, върху тънко стъбло и внимателно го поръси отгоре. Човекът се надигна. Изправи се и за пореден път закрачи към планината. Малкият Великан замислено го наблюдаваше. А човекът, в това време, прескочи малко клонче и продължи да напредва. Нова идеа му хрумна. Нагласи малката клечка, с която си играеше, напречно на пътя му. Човекът я заобиколи. Издълба дупка пред него. Човекът премина и нея. Накрая взе голям камък и го закрепи точно пред буцата кал. За човешкото създание, къмъкът се извиси като недостъпна скала. За кратко постоя пред нея. Съзерцаваше я. После заобиколи планината, и се заискачва от другата й страна. Точно, когато стана най-интересно, го стресна глас:
- Какво правиш тук?
Бе майката на Великана.
Моментално се изправи и смутено отстъпи назад. За зла участ, петата му попадна върху буцата кал. И то в момента, когато човекът бе на върха. Усети как всичко хлътна под крака му.
- А-а-а... нищо - съумя да отговори.
- Хайде, ела да се измиеш. Всички отдавна те чакаме на масата...
| |
| |
| 
|
|
