|
* * *
Ленин,новоизпечен марксист,се шляеше в студения зимен следобед.Обзет бе от приятни мисли за печената пуйка и едрогърдата хазяйка,които го чакаха в квартирата,когато едва не се сблъска с един работник ,точно излязъл иззад ъгъла.
-Простете-каза работникът и тръгна да го отминава.
Ленин обаче реши да използва случая за агитация.
-Изглеждате ми трудов човек-заметна въдицата-и сигурно животът ви не е лесен .
Работникът изхъмка предпазливо нещо,което можеше да се разбере като съгласие,но всъщност можеше да се разбере и по още десет други начина.
-И вие,и аз сме жертва на експлоатация...-работникът гледаше отегчено.
-Помешчиците...-отегчение.
-Жените са общи...-проблясък на интерес.
Ленин извади коза си-Религията е опиум за народа.
Какво е опиум?-хвана се работникът.
Ленин обясни на кратко за опиума,спомена за въздействието му върху хората,което прави сравнението с религията толкова сполучливо и понечи да премине към нерадостната съдба на китайския народ,производител на същия този опиум.Събеседникът му обаче го прекъсна,вече видимо заинтригуван:
-Това с въздействието е много интересно.
- Наистина е много интересно-пое топката Ленин.Даже мога да ви дам още факти-и съвсем добросъвестно му описа усещанията при употреба на опиум,които разбира се са средство за потискане на масите от страна на световния капитализъм,но това не им пречи да са доста приятни.После зави отново към страданията на китайските труженици,но работникът вече беше един осъзнаващ се работник.И каза:
- Аз съм един осъзнаващ се работник.Ако можех да видя този опиум,сигурно щях да се осъзная напълно.И да изпълня с материално съдържание моите формиращи се убеждения(Ленин беше случил на интелигентен работник,не на някой простак)
Ленин се огледа предпазливо и каза с понижен глас,че по една чиста случайност носи малко опиум в джоба си,така че няма проблем да му го покаже .Извади го и работникът го огледа с озарен поглед,помириса го и даже го подържа в ръка ,сякаш да премери тежестта му.Ленин в това време доизясняваше нещата за религията и буржоазията,за тежкото настояще и светлото червено бъдеще.Звучеше доста убедително.
-Вече съм напълно убеден-отсече работникът,който не беше чул и дума.Сега,като се замисля,религията наистина е опиум.И то страшен.Народът страда...
- Да,точно така-Ленин.
- Нужна е агитация...
- Нагледна-Ленин
- Да,точно така,нагледна агитация.Затова стигнах до извода,че трябва да купя опиума за нагледна агитация и да разяснявам чрез него на бедните и онеправдани хора антихуманната същност на този свят и злото,скрито в религията.Особено ще наблегна на религията.
Ленин беше възхитен-И аз не бих могъл по-добре да ги изразя нещата,другарю!Нали вече мога да ви наричам другарю?-със сърдечен и искрен тон.
Работникът нямаше нищо против да го наричат “другарю”.Попита за цената и Ленин го зарадва с новината,че като специален клиент получава 15% отстъпка плюс подарък-джобно издание на “Комунистическия манифест”(а реално му сложи 20% надценка)Работникът се трогна,плати и двамата си стиснаха ръцете,доволни от сключената сделка.Снегът засипа следите с безплатни бели кристали и студена невинност.Вечерницата надникна шпионски,но не ги издаде.
Така започна кариерата на Ленин като пласьор на опиум.
|
Lenin-plasyor na opium
