точно това дето си го почервенила е спасяването на положението след като усетих накъде тръгва разказа
напълно разбирам защо не ти звучи.
и на мен не ми харесва, въпреки че ако го променям то едва ли ще е в насоката която предлагаш - просто така няма баланс.
във вселената има обмен, нищо не е едностранно.
няма ангели благодетели. всеки дава и получава. двете неща са взаимно свързани. втори закон на нютон ако щеш :)
може би идеята ми беше, че физическото проглеждане на един слепец е толкова трудно колкото и духовното проглеждане. или обратното - физическите чудеса са толкова лесни колкото и духовните :)
ти искаш да се даде ударение на едната страна - духовната. това е също толкова неприемливо колкото да се стресира физическата страна и да завърша в стил деукс екс макина или божествена намеса и магическо изцеление на слепеца в резултат от добрите му дела.
за "виждането" страхотно си го нацелила! точно това исках да направя - паралел между физическата и духовната слепота и съответно между физическото и духовното "виждане". само че наистина финала се прецака.

ще се опитам да го сменя този край, въпреки че каквото и да правя вече съм излязал от онова състояние в което съм го писал и в крайна сметка все ще изглежда изкуствено. всъщност си спомням как щях да го завърша ако се бях оставил на разказа да ме води, но никак не ми се иска да го правя :))

що се отнася до удара срещу Авганистан - той прекрасно доказва как на този свят има много много повече слепци отколкото зрящи...