|
|
| Тема |
 asgas |
|
| Автор |
akonitin (развейпрах) |
|
| Публикувано | 04.10.01 13:41 |
|
|
|
Някакъв звън. Часовника. От сладкото безпаметно небитие на съня без сънища, преминавам в реалноста без надежди. Усещам някаква смрад. Кучето на блока ме наблюдава внимателно, седнало е на пода и следи всяко от моите пестеливи движения. По дяволите, за какво съм го прибрал снощи, а да, то просто тръгна след мен докато му говорех за същноста на реалното и възможността за неговата имагинерност. Винаги става така, говориш малко по-високопарно и … навлеци. Имам един сигурен метод за оттърване от такива, разказвам им вица за надзирателя в женски затвор, който решил да се възползва от служебното си положение, веднага навличаш презрението на околните. ‘Как може да има такива низки същества като теб, по света?’ ‘Простак’ (меко казано)! ‘Имбецил’! ‘Тези ги разказвай на ‘интелигентните’ си приятели’. Лицемери. Разказвам го на кучето, никакъв ефект, всъщност, напротив, ефект има. Сега то радостно върти опашка и отваря уста за прозявка, при което ме лъхва същата воня, каквато усетих при събуждането си. Ясно, източника е локализиран. Ставам и в банята. Душ, бръснене, търсене на чисто ъгълче по мръсната кърпа. Не намирам и захвърлям кърпата в ъгъла за да не се изкуша после да я използвам. Преценка на общата ситуация, какво бих могъл да използвам за подсушаване. Завесите? Не, сигурно са пропити никотин и катрани повече от филтъра на ‘Родопи екстра’. Накрая избирам завивките. Кухнята. Пълнене на кафемашината и изчакване на резултата. Цигара и кафе. ‘Какво му трябва на човек?’ ‘Пари за наема.’, би казал хазяина. А, на мен, всъщност, сега не ми трябва нищо. Така ли е? Едва ли, но ми се иска да бъде така, по дяволите, как ми се иска.
Не ми се връзвай.
| |
| |
| 
|
|
