Мястото беше отвратително, “Клоаката на цивилизацията, тук можеш да изследваш цялата ни култура само за около ден, ровейки се в отпадъците които ни се предлагат повторно за използване. Серводвигатели от промишлени роботи, компютърни компоненти от изчезнали вече генерации изчислителна техника, употребявани писалки, самобръсначки и празни опаковки от хранителни стоки, показателно за времето ни, нали, опаковката по важна от съдържанието във всяко едно отношение, трябваше да видим, че ще се стигне до тук. Сега, тук се постига, изчистена и гола, върховната идеология на съвремието ни, предлагат се само символите на предметите, а не самите предмети, философия на празното и фашиво съдържание.” Така г-н Красимиров бе въведен в чудният свят на съботният пазар за употребени стоки. Неговият познат Стоев, вече безработен социолог, се мъчеше да извлече фундаментални заключения относно същноста на заобикалящият го враждебен свят, търсейки оправдание за незавидното си положение в него, докато самият г-н Красимиров, бе дошъл само за да може да се възползва от ниската себестойност на парчетата от националната ни индустрия, достигащи до най широките и ниско разположени върху социалната стълбица маси. Вече почти бе сглобил своят компютър, заветна мечта още от осъзнаването на това, че тази машина вече е необходимост, а не полезен лукс. Наистина тук всичко беше с няколко годишна давност и за старите изчислителни машини вече не се предлагаше софтуер, но целта на днешната му офанзива бе хард диск и той се надяваше, че той ще е снабден с необходимите антикварни реликви на отминал програмен гений. Повъртя се около сергиите с “дъна”, които всъщност бяха стари одеала, застлани директно върху земята, отмина местата на които се предлагаха артефакти на съвременната ни цивилизация с неизвесно нему предназначение и откри заветните дискове. След кратко колебание, какво количество трябва да вземе за да гарантира някаква работоспособност на усройството, вътрешният спор на г-н Красимиров завърши с решението, че е по добре да се рискува, чрез инвестирането в един, отколкото в разточителното създаване на избор между няколко хард диска. Цената бе наистина добра, колкото дневен разход на пенсионер, с малък и неотговорен трудов стаж, според социалните ведомства. Удовлетворен от своята находчивост и тръпнещ от предусещането за финал на своите усилия, по придобиването на ИЗЦЯЛО СОБСТВЕН компютър, г-н Красимиров започна своето отстъпление от враждебната територия на вехтошарския пазар. Почти на изхода, успял да остане невидим за агресивните търговци на празни тубички от кетчуп, той се сблъска с изключително остър търговски спор относно цената на някаква умопомрачаваща джунджурия, навяваща някакви тягостни спомени.
Не ми се връзвай.
|