Не, в първото предположение си по-близо до истината, не се разбира къде е това място, дали е затвора на ограниченото ни съзнание или реално място, героят бяга от него, чрез сънищата си (всъщност и той не разбира кое е съня и кое е реалният свят), сънувайки реалността, това му дава възможност да излезе извън вътрешните критерии, да постави гледната си точка встрани за да може да съди заобикалящата ни реална действителност. Харесва ми как в човек могат да съжителстват едновременно възвишено и низко, инстинктите и осъзнатото, стремежът да излезе извън собствените си ограничения и примирението. За съжаление не съм го довършил, а не мога да контролирам сюжета, никога не съм можел, така, че дори не мога да нахвърля общ план на развитието му.

Не ми се връзвай.