Имам много малко време, затова ще бъда кратък. Правила няма, има технология, това казх на Калински, вчера, разбрала си ем погрешно. Ако, изходим от това, че изкуството е начин да предадеш атмосферата на чувствата си, свързани със собственият ти светоглед, то тогава можем да приемем за правило, необходимостта да се отразява външният свят, чрез личностните усещания. Предполагам, попадали сте на книги или филми, които сякаш представят поредица от ситуации, Х отиде там, направи това и това, като следствие се получи такъв резултат, който от своя страна доведе до тези последици, с които Х постъпи по този начин и.... Тук, сякаш Х не присъства реално, сякаш е герой в игра, в която е поставен, като едиствената градация е в сложността от проблеми с които трябва да се сблъска героя (разбира се, един майстор може да предаде усещанията си и по този механистичен начин, но това са изключения потвърждаващи правилото:) ).
От своя страна, има автори, насочили се към някои определени групи читатели, които са им известни с предпочитанията си, вътрешната нагласа и интересите, тези автори са способни да произвеждат четиво (или изобщо някаква визия), което със сигурност ще бъде продадено на съответната target groop. Един добър пример за това са книгите поредици или телевизионните сериали (също и един мъртъв жанр като радио сериалите, дали популярното нарицателно име 'сапунена опера'). Технологията при производството на 'изкуство' е подхранена и от фрустрацията на консуматорите, бих я нарекъл порнография, поради простият факт, че такова 'изкуство' се прави именно заради консуматора, авторите наблягат на евентуалните вкусове на последния и точно тук попадат в капана да станат роб на предпочитанията на Другите, вместо да освободят света затворен в тях самите.

P.S.: Kalinski, много силно казано писател, не се изживявам като такъв, освен това, не харесвам квалификациите от всякакъв сорт, аз пиша, но правя и много други неща. Не се засягай, просто го казвам с най-добри чувства.

Не ми се връзвай.