|
Лятна нощ
Тази омайност му се случи в лятна, ясна нощ. Звездите бяха накацали по омастиления чаршаф златни пчели, а вятърът разлистваше листата на дърветата за да чете своята приказка... Беше достатъчно тихо... Авторът, мислейки за своя мил приятел преброждаше сребристата пътека, когато изненадващо стана неволен слушател на нещо толкова интимно, че неволно се сниши и сконфузи. По долу следва нежния диалог, който той ви препоръчва, макар и знаейки, че да се подслушва е недостойно и низко дело. Но той реши, че си струваше...
- Защо тръгваш точно сега?! – гласецът беше нежен, а притежателката му – не в най – доброто си настроение. Това издаваха нотки, които Авторът помнеше от отдавна.
- Време е... земята ме чака... - този глас бе познат. Беше МП.
- Но аз умирам от студ и не искам да съм сама! – чу се тупкане от краче ( ! )
- Мила Роза, това ще е само миг...не ще усетиш, кога отново ше съм тук... Имаш и похлупак... и зелевата пеперуда ще е с теб...
- Ще дойда с теб, където и да е! - очарователният глас беше придобил по- остри и категорични нотки.
... В този момент, Paul вече бе напълно сигурен за нежните събеседници...
- Добре, Мила, но как ще се откъснеш от корена си?! Та ти си в светотото Trinity на светлината, водата и твърдта?! – усещаше се колебанието на МП.
- Ще ме топлиш с дъха си, ще пия вода от очите ти, сила ще ми дава сърцето ти, ще ми е светло, ще съм жива... – очевидно всичко бе премислила тя.
... Пламен, едва ли би устоял на подобна перспектива...
- Но, милата ми, няма да ти е достатъчно... ще повехнеш... пътят е жесток... познанието – бременно с горчивина, а любовта е само полъх... – усещаше се колебанието на МП.
- Само сух лист от мен да остане – ще ме помниш вечно...
... Но това… не беше ли Флора? – зачуди се Авторът...
- Милата ми Роза, не искай от съсухрения лист да отпивам свежестта на твоята алена нежност, нима хербария на паметта може да върне полъха на очарованието ти?
... С твърдението безспорно бе съгласен и Default…
- А нима и Chat- a не е хербарий, нима са истински нещата в него?! – но това беше Ели!
... Твърде много гласове започнаха да нашепват своите истини и това объркваше и обезкуражаваше МП, а може би и Автора...?
- Аз съм достатъчно сериозна МП, не ме обърквай с друга – в унисон завещаваха Тони и Нели – Авторът се поощипа за да е сигурен, че не халюцинира. А вероятно слънчевия сплит на нежните им гласове не бе случаен...
- Миличък МП, съгласна съм на всичко! – какво ли по- мило от това можеше да каже Аля.
... Сега оставаше само Калина да сподели, че Розата може да люби само Роза...
... Авторът си повярва, че тази нощ е била предопределена за откровения...
- Вземи ме със себе си МП... – букет от нежни гласове, омайваше с аромат на недоизказани обещания и подкупващо галеше слуха на Автора...
Нощта бе вече превалила, схлупвайки се в своята потайност. От изток светла ръка разгонваше пчелите и те жужейки сърдито отлитаха в небесния си кошер. Слисано, Авторът слушаше затихващите, избледняващи гласове и не вярваше, че сънува...
По- нататък следваше тишина и макар че напрягаше до крайност слух, той не узна решението на МП...,
... Това се случи...
За разлика от своя великолепен учител, който разговаряше със звездите, Авторът много нива по- долу усещаше само звуците. Сравнете скоростта на светлината с тази на звука и ще разберете и ще ви е понятно... Но пък, дали това не бе достатъчна причина да усети думите, които дълго го тревожиха със пленителната си неопределеност. И не бе никак ясно, дали МП ще вземе розата си със себе си, защото те... бяха наистина великолепен букет, греещ със самотност и очарование...
... А върху Автора се сипна пепел от рози и той се почуди дали да съжалява, че пожертва своя сън за да сънува с отворени очи в омайната лятна нощ, когато златните пчели бяха накацали по омастиления чаршаф...
... Кой да му каже...
|
Summer nite
