|
хайку в минало-свършено време:
а вятърът шепне
нещо тайно
в косите на луната..
___________
..и небето, разбира се, пълното с облаци небе. виж, в него няма нищо графично. прилича по-скоро на акварел. особено сега, след дъжда. до преди малко се опитваше да ме впечатли с цяла флотилия дирижабли и летящи хипопотами. сега постепенно се укротява и смирено потъва в розовата сладникавост на залеза.
не, все още не.
все още розовото е само розова слонова кост по ръбовете, неясен намек, блед спомен за сапунена опера, а синьото...
да, синьото понякога е болезнено.
____________
в полунощ си тръгнах.
страхувах се
от неподареното утро.
- - -
може би, но само може би.
моята сянка в сянката на пагодата
в полунощ.
_____________
подарявам ти циганското лято с мирис на канела, мед и печена тиква, сладко и лепкаво като любовта на червенокоса жена. протегни ръка през прозореца и ще те погъделичка...побързай! виж как се търкаля надолу по склона в червено и злато..скоро, много скоро ще цопне в леденото езеро на зимата и ще се удави..хвани го, ако можеш :-)
______________
пусто, вятър, гарги..не, никъде няма кал, но все едно. традиционният прочит на знаците ти е ясен. триумфираща тривиалност..типично. единственият начин за възприемане на реалността: изнасилваш я, а после я вкарваш в клетката на собствените си представи..хм...остави традиционното мислене за посредствените.
самотата е лукс, когато не си самотен. вятърът е любовник..заравя пръсти в косите ми, подсвирва хлапашки, проклетникът и.. изчезва на някъде. обичам попроскубаните гарги почти колкото и голямата птица марабу. полето до хоризонта е до хоризонта небе, а дъждът..всичко това спокойно би могло да бъде озаглавено 'подгизнал от любов'.....е, променя ли се клетката? :-)
привидности.
А
_____________
защото си акула в кротката лагуна.
защото слънцето рисува трепкаща мрежа от вълнички върху гладката ти сива кожа.
защото сянката ти пробива дупка с цвят на нощ в равното бяло на дъното.
защото се преструваш на умрял.
защото со дяволски убедителен и само от време на време отваряш едното си око, живо и хищно, и се втренчваш в мен.
защото те харесвам
____________
мрак...не, полумрак. неясни сенки..и глухи звуци, много, много отдалеч. проскърцване, а после сякаш нещо меко тупва..и тихи стъпки..скришом..и почти докосване. не. полъх само. някакво раздвижване на въздуха. дали е нощна пеперуда? от онези, дето предизвикват урагани?..
не. не, разбира се. никакви пеперуди няма. и урагани не се очакват, за съжаление. нищо интересно. скука..
а пък и този полумрак.половинчата история. като някоя от онези, твоите. полуистория с полуистински полуперсонажи..полумрак в полунощ на полуострова на полуделите полумесеци..
недомлъвки и недообмилсености. това е.
____________
някаква поука:
можеш да обичаш Бог:
безумно
безобразно
безгранично
безогледно
безподобно
безнадеждно
но единственият начин Той да те възлюби е да го предадеш.
защото Господ е Бог на разкаялите се грешници.
ps: на втори ред осем бойци със сребърни мигли, готови да дадат живота си, за да върнат кралицата.
pps: ти не си Бог. аз не съм Йов.
колкото до предателството, не очаквам да го разбереш.
____________
е, да. предпочиташ да водим интелектуални разговори високо някъде в зоната на перестите облаци. обаче в момента широкият ми като делтата на ян дзъ мироглед на наблюдател на вселената е свит до точка и насочен изцяло към собствения ми пъп. ставам крехка. пак. магнетичността ми изчезва в момента, в който някой успее да й устои..
е това е. точно премерена порция достоверна мелодрама.
___________
а сега, ако искаш да ти се обадя, трябва много силно да си го пожелаеш. и понеже ти не си аз, а аз не съм ти, това едва ли ще свърши работа. препоръчвам ти да опиташ номера с моста, планината и каквото там си мислиш, че участва в собствената ти забърквачница на магии. ако и това не проработи, обади ми се преди копнежът ти по мен да те е довършил.
my name is a name of a beauty
my number is the number of the beast
____________
внимавай какво ми пишеш. нищо не е случайно. ти неволно предизвика началото на есенния бал на листата. оня, дето духа, те чака отвън. излез и ще те обладае. ще те издуе и ще полетиш, опънал платна като някаква нелепа испанска каравела...ескорт на листата в тяхното единствено, последно и най-дълго пътешествие. странни танци.
А
ps: от стиховете лъха на застояла вода и неискреност. копнежът по смъртта е присъщ на смъртните. а ти не си.
____________
цвят на лилия в изящната извивка на острите ръбове.
нежна агресия, стаена в очакване.
ибийствено грациозен и измамно крехък.
оригами от жълта хартия и тревожносиньо предутринно небе.
жерав, научих го да лети.
за теб е.
немногословието е прекрасно
|
фрагменти 2
