|
Тя отключи вратата на старото мазе, където се намираше малкия й храм. Всичко което й бе необходимо се намираше там - от малките бледи свещи до ритуалните ножове. Огледа се предпазливо. Макар помещението да бе без прозорци и напълно, затъмнено от всякаква светлина, никога не се бе чувствала сигурна. Нищо че никой не би се сетил за полуразрушената къща в гората, където бе скривалището й. Просто изпитваше жизнена необходимост да се уверява че всичко е наред.
Успокоена, вещицата заключи два пъти и присътпи към дребния олтар. Свали дългото черно палто под което се прикриваше и откри прилепналата си бяла рокля. Разрошената й руса коса се спускаше по раменете като досаден току-що изскубнат плевел. Тя я отмести с отегчение и клекна край кръглия камък в който бяха издълбани множество дълбоки линии. Взе най-горната от множеството вуду-куклички. Беше женска фигурка. Огненочерните й очи зафиксираха съперницата със злобна омраза. В реалния свят тази може и да беше по-силна и властваща от нея, но не и тук - в сферата на магията и чародейството, където се чувстваше пълна господарка. Прокара пръст по чертите на куклата. "Край с твоето господство, мила приятелко! След няколко месеца на мястото на великата "кралица" ще застане младата, красива вещица, която го бе заслужила трикратно повече от тази жалка продажница и предателка.
Още от малки, двете момичета се свързваха с особена дружба, защото бяха коренно различни. Венета беше по-странната, винаги замислена и зареяна нанякъде. Повечето хора я намираха за смахната. Понякога в очите й се появяаше пламъкът на някакво безумие или... и те не можеха да определят какво бе това. Лина пък, със своя приветлив син поглед и заразителен смях печелеше симпатиите навсякъде, където стъпеше - всеобща любимка, за разлика от изолираната си най-добра приятелка. Явно е била фен на "Отровната Айви", след като се сприятели с момиче като Венета, вещицата, красивото прелъстителното създание, детето на Ада. В действителност слънчевото момиче не се бе показала по-долу в плетенето на интриги. Може би през цялото време взаимно лицемерничиха и се лъжеха.
И двете проявяха интерес към изкуството, по-точно към изобразителното. Но Венета като че ли имаше много по-голям талант от своята "приятелка". Може би за това спомагаха малко свръхестествените й умения, но наистина бе добра.
След години, Лина бе станала шеф на голяма фирма, свързана с изкуство, разположена в центъра на Ню Йорк, където те бяха имигрирали преди десет години. А другата бе просто една от многото художници, които работеха там, макар и доста добра. И двете си завиждаха взаимно: едната заради добрия успех в живота, другата заради невероятния талант. Венета често говореше против приятелката си, и може би това бе другата причина поради която тя предприе онази фатална крачка
Когато организира втората си изложба, собственицата на компанията бе нахлула като бясна в залата. Трепереше от ярост и крещеше срещу художничката: "Крадец! Плагиат!"
Каза че всичките картини тук са нейни, а "онази нещастница" просто й ги откраднала.
По-късно заведе дело срещу своята дружка. Бе изфабрикувала доказателства, като скици и други предварителни работи които лично е подписала. Като се прибавят и солидните връзки на Лина, които не се ограничаваха само в артистичните среди, съдбата на Венета бе решена. Осъдиха я на 20 години, необичайно много, и глоба от 10 000долара. Преди да я отведат с белезници, бе изгледала триумфиращата си приятелка със злоба, и й прошепна тихо: "Ще си платиш! Може да си спечелила битката, но не и войната!"
След два месеца в женския затвор, младта вещица успя да избяга. Беше обмислила внимателно и методично плана си за отмъщение. Промъкна се в къщата на своята съперница и я простреля. Не смъртоносно, тя не целеше това. В никакъв случай жената, която бе унищожила кариерата и живота й, нямаше да умре така леко.
Лина знаеше за способностите на Венета и бе разучила как да се опазва. Но ако беше в безсъзнание, нямаше да представлява трудност... От тогава се криеше в тази малка гора.
Затвори очи с наслада, после впери поглед в кукличката. Повдигна с плавни движения ритуалния нож, наслаждавайки се на бляскавото му острие и полускъпоцените камъни блестяха като прелестни диаманти. Изпаднала в транс, нашехваща странни молитви, тя го заби в главата... Почувства крясъците на Лина от огнената болка, която й причиняваше. О, да!!! Усети невероятния вкус на отмъщението, толкова сладък и опиващ като пролетна магия. Очите й придобиха невероятно изражение, сякаш бе излязва извън тялото си. Вдъхна, и усети как вените на жертвата се пукат, и аромата на кръв.
Изведнъж... Какво се бе случило?! Защо не действаше!!! Тя бе въвлечена в ужасен вихър който всмукваше цялата й енергия и я изпрати в друго измерение.
Движеше се сред множество искрящи свекавици със скоростта на светлината. В края на тунела усети безмилостния удар на твърдата земя в гърдите си. Изправи се, дългата й рокля се бе разкъсала, косата й се вееше като знаме, очите й горяха диво, а дългите пръсти на ръцете й хищно се насочваха във въздуха... Вещица красива млада...
Една стара жена с дълга тояга и зловещ израз на лицето се приближи и я погледна с презрение.
- Ти наруши първия ни закон, Венета! Заслужи наказанието! Нямаш право да използваш силата си за собствени цели! Твоята омраза те предаде!
- Плюя на твоите правила! Ти винаги си ме спирала пред всяко мое начинание! Но не и сега! Това е моето отмъщение и аз ще го извървя докрай! А ти и всички други дъртачки можете да вървите по дяволите!!! Аз съм вещица и вие нищо не можете да направите срещу това!
- Не се изправяй, срещу мен, момиче! - изрече заплашително старицата.
- Опитай да ме спреш!
Огромни урагани от пясък се насочиха към Майката. Тя атакува със светкавици, но...
- Ти отслабваш! Твърде изхабена си! Аз съм по-силна!
И тогава огромен потоп налетя срещу онази, която смееше да застане срещу отмъщението на една вещица. Фантастични фонтани от огън я заливаха право от небето. Трусовете разкъсваха плътта на пустинята. Сблъсъкът на силите бе титаничен... невероятен... по-могъщ дори от Смъртта. Бунтът на новото, възпламеняващото!
И тогава Майката се отпусна! Тя бе победена. Онова проклятие че ще бъде унищожена от своя ученичка се оказа истина.
Но Венета бе използвала цялата си сила. И тялото й просто не бе издържало битката. Сега щеше да живее там, в света на мъртвите, от който да направлява, на мястото на Господарката им, която сама уби.
В действителност отмъщението над Лина се бе превърнало в нещо изключително по-голямо.
***
След няколко дни, трупът на търсената в цялата страна Венета Лий бе открита в малка горичка, в една разрушаваща се сграда, където е имала малък храм за ритуали от черна магия. Резултатът от аутопсията бе категоричен, касаеше се за сърдечен удар.
Лина Джонсън се възстанови от разстрела, но седмици по-късно разбра че умира от смъртоносна болест. Тя почина няколко месеца по-късно.
|
Вещица красива млада
