Вижте ас не сум на такава възраст цхе да мога да Ви дам съвет, какъвто бихте искали да цхуете, но се надявам цхе нещицата, които ще разкажа могат да ви помогнат.
Аз съм израснал в бедно семейство и живота никогане ми е бил лесен. Единствената утеха, която нмирах е да се откъсна от действителноста и да се впусна в пъстрия свят на детските книжки и приключенските романи.
Научих се да сричам на 5 годинки - още преди да проходя на училище и запоцхнах да чета наред с приказките, които ми разказваше баба. Понякога дори предпочитах да си остана вкъщи и да дочета "Питър Пан" например или "Без дом", която ме трогна до сълзи.... В коледните вечери седяхме на масата и обсъждахме какво први дядо Коледа и къде се нмира в момента. Майка ми измисляше страхотни разкази за джуджета и приказни шейни и прочие ас се чуствах истински щастлив....
За съжаление тези дни отлетяха и са вече твърде далече от това, с което се знимавам в момента и целта на живота ми ме отдалечава още повече от литературата, но намирам моменти, в които да се откъсна от действителността, а това ства най-добре в света на книгите...

Все пак мисля че литературата е личен избор и не всеки може да оцени какво дава тя, камоли едно осемгодишно дете...

XXX

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите