Абе преди 2 години ли беше, преди 3 ли…не си спомням точно. Но това надали има толкова голямо значение. И все пак, май беше преди 2 години. Както си вървях, цивилен -отпускарче значи и тъкмо съм си купил от онея тарикатските анцузи ( шушляковите ама не просташки, а марков “Адидас”-оригинал!) та рекох да влезна в кафето на Джинката. Джинката е готин - служил е в Елхово. Взех едно кафе и седнах. Беше рано. И както си седях и сръбвах от топлото кафенце и изведнъж, не знам откъде ми дойде, една сцена в главата, ама ненормална. Картина една. В началото не беше ясна, но после взеха да се появяват цветове, едното, другото и си се показа като стой та гледай. Викам си “Геноов тука нещо става брат! Пиши докато е време!!! Пиши!!!” Извадих тефтера и молива и почнах. ( Значи в тоя тефтер записвам всичко. Онази история дето ви я разправях за кучето, също я имам записана там…и картинка съм му избацал. Готино.) Е сега ще ви препиша малко от това що ми се замота в главата в онази хладна ноемврийска утрин… *** Колибката на острова се бе изгърбила като старица под тежестта на годините, но все още се крепеше. Дърветата, които я обграждаха, я бяха пазили. В огнището и грееше огън, чиито езици хвърляха игривите си шарки по прозорците. В къщата имаше две малки момиченца. Бяха сами. Децата стояха прави, едно срещу друго, но не на земята. Висяха в пространството, плавно се клатеха, като две лодки на кея, без да откъсват очи, едно от друго. Много си приличаха. Бяха облечени с еднаквите черни роклички, които свободно се клатушкаха над пода. Притвориха очите си. Едното от тях отвори широко уста и от нея се роди протяжен, нечовешки вой. Другото момиченце също отвори уста и на свой ред зави. Смразяващият звук от детските гърла, леко приглушен, се процеждаше през тялото на къщата. Навън нощта го понасяше по острова, засилваше го към отсрещния бряг на езерото, но той така и не достигаше до там. От устата на едното момиченце се процедиха тънки струйки, мъглява светлина, които плавно влезнаха в устата на другото. Огънят в огнището угасна и стаята изцяло се осветяваше от слабата светлина, свързваща децата. Те протегнаха ръце и се хванаха здраво едно за друго. Навън се чу някакво припукване, като от стар механизъм, след което цялата къща се завъртя на около тридесет градуса. Жабите в езерото завиха още по-силно. -------------------------------------------------------------------- Мама му стара, хареса ми и реших некой ден да го допиша, но така и не оставаше време...служба. Много народ в поделението го чете, някои го харесаха, други не – курвенско много им било нещо си. Дори един път един ми каза, че го бил чел цялото, че странни неща ставали по-натам по тези места и прочее ама аз му казах, че ми е чел…да не казвам сега какво. Еееех у тоя тефтер ми е живота събран на мене…у тоа нищо и никакъв тефтер!