преди години имаше един дебилен сериал по телевизията‚ с някакви звучащи като дауни дубльори – нескопосна сага за живота и доброто‚ в което животът‚ разбира се‚ си тече‚ а доброто‚ разбира се побеждава‚ макар и настъпвано по дългите‚ дрипави уши почти на всяка крачка от подкованите с цинтове ботуши на злото... умилително беше! почти абсолютно умилително! особено в онези моменти‚ като този например‚ в които едното малоумно детенце глътна гнилия зъб на сенилната‚ груба по външност‚ но вътрешно сладка‚ розовееща и ароматна като зрял (твърде!) пъпеш (брррххррп!прррррбрррлю–ху!) баба‚ за която не си спомням в каква родствена връзка беше с цялата там напаст... най–зловещото беше‚ че въпросното нещо биваше гледано и преразказвано "по стъгди и по седенки" от огромна част от народонаселението... и не след дълго това се смени с някаква изабела‚ която... е бременна... но колко точно е бременна е просто неизразимо‚ поне до петхилядичетиристотинседемдесетиосмия епизод... добре‚ че не е в 50 части‚ споменатият от тебе компот от праз и люспи от чушки... но... въпрос на вкус. казват‚ че някои хора‚ в известни части на земната твърд‚ обичат черни‚ убийствено солени бонбони... и ги ядат от купи като аквариуми‚ с пълни шепи... я! пак се отнесох...