Сред тишината, тази вечер търсих аз покой. Аз търсих тишината. Но нямаше я. Нямаше. Тя. Бе. Ме. Предала. В пергръдките на друг навярно. И звуците. И хилядите звуци. Опипващи ме с мънички хоботи. Докосващи ме с пърхащи крила. Ловях. Обвивах ги в пъшкули от тъга. И пусках ги. Да ги погълне вятъра. Но вятърът... Но вятърът го нямаше. И аз стоях. Засипан от плачещи в пашкулите си звуци. Сам пленик, сред пленените от мен. И тъй заспах. Унесен в тъжно шумолене. И тъй заспах. И тъй заспах. И тъй... Целувката и, която цяла вечер търсих, ме събуди. Намерила ме бе. Бе легнала до мен. И даваше ми това, което вече аз не исках. Аз исках да съм пленик сред пленените от мен. Загуби ме... това... което търсих.