Обичам го.
Толкова го обичам, че бих направила всичко, което поиска от мен. Сега, в този момент. Веднага.
Обичам я.
Бих направил всичко за нея. Знам това. Ако тя поиска ще забия нож в гърба ти, ще прережа гърлото ти, ще размажа гадната ти ухилена мутра. Ако знам, че това ще я направи щастлива, ще го направя. Веднага.
Обичам го.
Искам да направя нещо идиотско. Нещо, което не всеки е правил. Или пък неща, които всеки е правил, не знам. Но така никога не съм искала да БЪДЕ някой щастлив. Дали да не изкрещя от някой покрив? Искам всички да го чуят. Дали да не си прережа вените от любов? Искам кръв и любов да се слеят в едно.
Обичам я.
Искам да правя хиляди глупости, дребни неща, малки жестове от любов, сепли неща, ВСИЧКО, което би я направило щастлива. Разбираш ли го това? Няма думи в този шибан език, които биха могли да изразят това, което чувствам към нея.
Обичам го.
Мислите, душата, живота ми - всичко му принадлежи. Когато той не е около мен искам земята да се разтвори като голяма трептяща уста и да ме погълне, защото нищо не е такова, каквото той го прави. Той е маг и ръцете му чертаят извивките на живота, описват смисъла на съществуването ми.
Обичам я.
Разбираш ли, копеле такова?
Сега тя е навън и може да й се случи всичко. Може да я блъсне кола или да свърши в някоя канавка. Може да й се случи всичко. Само мисълта за това ме кара да треперя. Ако разбера, че нещо се е случило с нея, знам, че Божият гняв ще се стовари върху всички ви. Мисля, че ще се превърна в опасен психопат. Ще те убия - това е първото нещо, което ще сторя.
Обичам го.
Това е любов, която извисява и разяжда. Прави ме прекрасна и грозна едновременно. Дава ми криле и ме удря в земята със страшна сила. Такава любов е чудовищна. Защото няма човешки сили в мен, които биха могли да я изразят. А мисълта, че тази любов изглежда тривиална и дребна - като всяка човешка любов ми действа разрушително.
Обичам я.
Ти НЕ знаеш какво значи да обичаш. Ти мислиш за това какъв ад е да гледаш всяка нощ и всяка сутрин едно и също лице, едни и същи очи, едни и същи движения. А аз мисля за това колко прекрасно е лицето й, как не искам да помрачавам тези теменужени очи и колко изящни са движенията й. Защото никога не я виждам два пъти по един и същи начин.
Мразя го.
Мразя го, защото го обичам.
Мразя я.
Мразя я, защото я обичам.
|